Седях на дивана в хола и разглеждах отново дневника на Рейчъл, а Чан готвеше в кухнята. Стигнах отново до страницата, където описваше обединението на силите между два ангела. Най-отдолу с голями букви пишеше "Трябва да се направи, когато ангелят хранител е напълно сигурен в пазителя си и може да му вярва за всичко". От много време съм заедно с Чан и му имам пълното доверие. На никой друг не съм се доверявал толкова много през целият ми живот. Той сигурно би искал най-после да обединим силите си и той да не се нуждае от мен. И най-после ще има причина да си тръгне от мен.
-Знаеш, че каквото и да направиш аз няма да се утърва от теб!- чух гласа на Чан долитащ от кухнята.
- Аааа, не е възпитано да подслушваш личните мисли на човек, нали знаеш!
- Не и когато разговорът се отнася за мен и е от такава важност! ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ НА КРАЯ ТУК, ГЪРЛОТО МЕ ЗАБОЛЯ!!!
Отидох в кухнята и седнах на един от сталовете на масата. Чан седеше с гръб към мен и миеше някакъв тиган.
- Та искаш ли да направим обединението? И преди да отговориш искам да знаеш, че дори и да го направим пак няма да те напусна, защото иначе няма да има къде да живееш - той се усмихна и аз го ударих по рамото и той се отдръпна от мястото на което седеше, за да не понесе още удари - Само се шегувам! Не бъди толкова сериозен.
- Мисля, че съм сигурен в...
- Не „Мисля", а „със сигурнос"! Това не са пари, който да дадеш на заем.
- Със сигурност съм готов за таси стъпка! И нищо нама да ми промени решението!- Чан се усмихна накриво и повдигна едната си вежда.
- Добре тогава! Събличай се!
- К-касво? - не бях сигурен, дали той пак се шегуваше или беше сериозен.
- Чу ме! Изгаси абсолютно навсякъде електричеството из къщата и ме чакай гол в спалнята, а аз отивам да взема някой неща.
Стези си думи той изключи котлона, взе си ключовете и излезе през вратата. Аз стоях неподвижно на мястото си и премигвах, докато се осъзная какво туко що стана. Погленах в посока на вратата на килера и трътнах на там. Точно над пералнята седеше големият панел за електричеството. Отворих го и пред мен се показаха пет ключа за всяка от стайте. Изключих ги всичките и се качих в спалнята. Седнах на леглото и си извадих телефона. Бяха се минали сма три менути откакто Чан излезе. Започна да ми става скучно. Лежах на леглото и гледах тавана. Минаха се пет, десет, петнадесет минути и на края не издържах. сКочих от леглото и се разкрещях.
YOU ARE READING
Моят Ангел Пазител
Fanfiction'Опитах се да стана от него, но той ме прегърна и не ми позволи да се изправя. Погледнах го в очите, които изглеждаха още дълбоки и от преди. По гърба си усетих, как той ме обгръща нежно с крилата си. - Кой е казал, че ме притесняваш? - Чан нежно ме...
