stranger.

chapter I (начало)

●▬▬▬▬๑۩۩๑▬▬▬▬●
- stranger -

- Не искам повече оправдания Хуанг! Веднага отивай в офиса и свърши работата си! - изкрещя по-големия.
По-младото момче обърна гръб и се запъти към офиса си, който беше в пълен безпорядък.
- Не може ли да кажа едно заклинание... по дяволите! - измрънка нервно той.

~magic skip time~

- Tочно така... като за новак си добър! Сега опитай да запалиш всички свещи в стаята! - подкани чернокосият.
- Малко съм притеснен... - почеса се момчето зад врата.
- Донгхюк! Бъди самоуверен! Записан си в една от най-елитните школи в градът... Всички ще те уважават за делата, които си сторил!
- А-ами, ако стане обратнот-
Някой прекъсна начинаещия.
- Прав е, ами ако стане обратното? - попита някой, но маската на заек, която беше сложил непознатия, прикриваше лицето му.
- Кой си ти? - попита Марк.
За момент тишината надделя, но на похитителя му се стори, че това бе нередно.
- Защо млъкнахте? Езика ли си глътнахте? - попита човека зад маската и въртеше ножа си, така че да лъщи в очите на двете момчета пред него.
- Назад! - извика по-големия.
- Марк, защо не си любезен с новите хора?
- Т-ти, от къде м-ми знаеш името?
- Не е важно, а сега искам да кажеш на шефът ви да спре да преследва вампири! - каза непознатият.
- Защо? Да не би да си един от тях? - с лека нотка на самоувереност Марк попита и изведнъж непознатия се строполи на земята, държейки главата си.
- Я виж ти, вместо да ги ловим ние, те сами си идват! Виждаш ли Донгхюк, ако се научиш да отслабиш вампир, ще бъдеш 1 крачка пред него...
- Нима ще убиеш брат си? - попита странника, заекващ, навярно все още усещаше болка в главата. Марк замръзна. Дланите му почнаха да се потят, а сърцето да бие по-силно.
- Спри! Чувам сърцето ти, знам, че още ме обичаш... хьонг! Бъди мой батко отново! - промълви със заешката маска.
- А-аз, а-аз... тръгвай... бързо! И не се връщай! Ще те хванат! - каза Марк и сдържа сълзите си. На следващата секунда, в стаята стояха само Марк и Хечан.

~magic skip time~

Хьонг! Какво стана? - попита русолявото хлапе.
- Не знаех какво копеле е Марк... - каза странникът и махна заешката маска.
- Ли, знаеш че ми е като батко... израснах с него. Въздържай се!Трябва поне да си ми благодарен, че ти казах какво го отклонява от всичко...- каза русолявото момче.
- Чонло, Марк е живял детството си с лъжа... през цялото време си го лъгал, че си човек, а всъщност си вампир!
- Престани! Не ми напомняй за това! Спри! - викаше момчето докато му обръщаше гръб и се запътваше към стаята си.
- Здравей, хьонг! - обади се синекосо момче.
- Аааа Джисънг-а! Здравей!
- Как мина? - попита по-малкият.
- Наели са нов... Д-До...
- Донгхюк?
- Да! От къде му знаеш името? - попита чернокосият.
- Бяхме приятели... след като разбрах, че е вещер го напуснах... знаеш ли колко е шумен?
- Както и да е... следващата ми жертва смятам да е...
- Хмм виж, не мислиш ли, че тя е пречка? - попита Джисънг.
- Малкият ми, поумняваш! - отвърна чернокосият.
- Джено-я! Млъквай... - извика Джисънг.