Прибрах се и свалих неудобните си обувки. Вярно е, че човек изглежда добре с тях, но само той си знае как се чувства.
Денят беше изморителен и ме остави без капчица енергия за каквото и да е било. Отидох до кухнята и реших да си приготвя нещо бързо и лесно.
Но се натъкнах на документи, които така и иначе не успях да прочета, тази сутрин. Когато се заех да го направя се отказах още след заглавието. Защо тези хора са толкова нахални! Когато човек им каже не, може би това значи "не".
Станах и отидох до терасата. Имаше невероятна гледка, виждаше се целият град. Но изглеждаше толкова самотно. Така и беше. Така се чувствах. Тъкмо щях да се обърна когато усетих нечия ръка на гърбът си, а след това загубих равновесие и паднах...
YOU ARE READING
Everything Hidden
FanfictionС теб се чувствах добре... Мислех че и при теб е така... Вярвах ти... Мислех, че и ти ми вярваше... Обичах те... Но ти просто не беше способен на това..
