Everything Hidden

Глава 27

ГТНХана

Когато се прибрах намерих Хари в стаята ми. Разглеждаше нещо... Чакай. Това беше дневника ми! Когато стигнах до него го издърпах от ръцете му.

-Какво правиш?! Това е лично! - Той явно се стресна,защото веднага стана като попарен.

-Х-Хана аз...Съжалявам, без да искам отворих гардероба и той изпада от горния рафт. Както беше паднал на земята отворен се зачетох в една страница и... Не успях да спра.

-Това не ти е оправдание! На теб няма да ти е приятно ако прочета твоя, нали?-скарах му се.

-Аз нямам дневник. - усмихна се доволно.

-Все тая... - това беше най-малкият ми проблем сега.

-Какво има? Всичко наред ли е? - попита, доближавайки се до мен. Погали лицето ми с едната си ръка, а очите му гледаха към устните ми.

-Не, Хари. Нищо не е наред.... Ти отново го направи. - прошепнах тихо. Нямах сили повече. Колкото и да се опитвам да му вярвам той ме лъже повече и повече.

-Какво съм направил? - попита не отделяйки погледа си от устните ми.

-З-защо ме излъга? Ти ми каза, ч-че Стеф не ти е платила,но  го е направила. Платила ти е за всеки, шибан ден, в който си ме лъгал. - не издържах и сълзи отново започнаха да се стичат от очите ми. Едва тогава той ме погледна в очите. Защо винаги иска да ме вижда разплакана? Толкова голямо удоволствие ли му доставя болката ми.?

-Имам си причина да те излъжа... - каза само това. Дори не трепна, не се отдръпна продължи да милва лицето ми.

-Ще можеш ли да бъдеш честен и да ми кажеш каква е била причината ти? Или отново си бил без изход? Пак ли става въпрос за онова момиче?

-Става въпрос за момиче, права си. Ставаше дума за момичето, в което съм влюбен. Наранявах я много и все още го правя, но искам да бъда до нея. Наречи ме егоист, но аз никога няма да се откажа от нея. Колкото и да я наранявам аз не мога да си тръгна и да я оставя. - разбирам го. Той я обича. Обича я толкова колкото аз него. Макар това да раздираше душата ми намерих сили да му кажа последно нещо.

-Можеш да си тръгнеш. Свободен си. Върви при нея... Надявам се да сте щастливи някой ден. - казах му го. Най-накрая го пускам. Исках да изляза на въздух, но той хвана ръката ми. - Хари, чу ме добре! Казах ти, че можеш да тръгваш. Хайде, върви при нея! - развиках му се. Исках да си тръгне. Исках да се махне от тук.

-Аз, вече съм тук... при нея.