Everything Hidden

Глава 17

ГТНХана

Хари реши да ме изведе на разходка. Мисли си че това ще ме разсее. Как мога да се разсея като щом затворя очите си или погледна към него в умът ми изкача гледката на него и " онова момиче".

Разхождаме се, а около нас имаше много хора. Хари държеше ръката ми, тогава я видях. Седеше на една от пейките в парка. Нарочно задърпах Хари на там под претекст, че искам да седнем. Когато Хари я забеляза дадох всичко от себе си за да не се издам, че зная какво гледа. Той се закова на място, когато онова момиче погледна към нас.

-Хари? Какво стана? Хайде! - реших и аз да вляза в роля.

-Хари? - момичето дойде до нас. Погледна към преплетените ни ръце, а след това Хари. - Коя е тя? Изневеряваш ли ми?!

-Чакай, какво?! Как така дали ти изневерява!? Въпроса е коя си ти!?-развиках ѝ се аз. Имах доста насабрано във себе си. Исках да викам, но нямаше как. Сега му дойде времето.

-Аз, съм гаджето му! Разкарай се от моето момче! - извика ми тя и ме избута.

-Твоето!? Хари? Какво говори тя?! - попитах Хари. Той само местеше поглед от нея към мен. Мълчеше. Накрая го каза. Не ме заболя това, че тя го нярече "свое" гадже. Заболя ме това, че той започна да се оправдава. Но не на мен...

-Нора, не е това което си мислиш! Ние сме приятели.... - преди да е казал каквото и да е си тръгнах. Сълзите се стичат по лицето ми, а аз не правя нищо за да ги спра. "Нора, не е това което си мислиш". Какво е тогава? "Ние сме приятели" дори приятел вече не си, Хари! Искам да те изтрия от живота си! Искам, но не мога! Защо, по дяволите, се влюбих толкова по това момче!? Защо мислех, че е различно от другите.?! Явно това са страничните ефекти  от любовта на Хари. . Колко смешно... Хари и любов.