Everything Hidden

Глава 16

ГТНХана

Нищо. Не чувствах абсолютно нищо. Не усещах нищо, само тъга? Не, разочарование! Мислих си, че ме обича. Явно е било само в главата ми. Дали и момичето с което ми изневерява знае за мен?

Защо Хари? Не ти ли бях достаъчна? Прекалено ли те притиснах? Не ти ли дадох това от което се нуждаеше? Задавах си въпроси, без да ги изричам на глас. А защо? Може би, защото ме е страх да не ме изостави.

Продължавам да наблюдавам спящият Хари. Не знам кога се е прибрал. И не искам да разбирам. Какво ако е прекарал нощта с нея? Преди да разбера какво става бях притисната от тялото на Хари. Той докосна устните си с моите без да ги целува. След това се спусна къ вратът ми. Преди да е предприел какъвто и да е друг ход, аз го отблъснах и станах от леглото. Не искам да ме целува с устните, с които целуваше друга.

Опитавах се да го игнорирам, но и той не се отказваше. Постоянно се опитваше да ме целуне или прегърне, в което няма нищо лошо. Нямаше нищо лошо. Макар, че ми изневерява, аз все още искам да е тук до мен и да ме прегръща така сякаш... сякаш съм единствена. Колко жалко, нали?

-Сърдиш ли ми се?-замълчах. Не, не му се сърдя. Определено не съм сърдита. - Хана?

-Не. - казах му, избягвайки очен контакт. Дали някога щеше да ми каже? Дали някога изобщо ще го направи.?! Какво ако не го бях видяла? Щеше да продължи да ме лъже?

-Лъжеш. - о, я виж кой го казва! - Сърдиш ми се, защото не успях да прекарам празника с теб, нали?

-Да, Хари точно за това ти се сърдя! - до някъде...

-Съжалявам, скъпа! Колко пъти го казах. Не аз избирам кога да се разболеят близките ми. - продължи да ме лъже в очите.

-Няма значение. - отказах се. Боли ме.! Боли ме това, че ме лъже и дори не трепва докато го прави.!

-Има! Не искам моето момиче да ми се сърди. - каза, прегръщайки ме в гръб. Защо прави всичко толкова болезнено? - Ти си една. Единствената покорителка на сърцето ми си ти, Хана! Ти си единствена...Обичам те.

Точно тези думи ме довършиха. Убиха ме. Защо ми го причини, Хари?