Everything Hidden

Глава 24

ГТНХана

На сутринта се събудих, а Хари го нямаше. Мислех, че е излязъл както винаги, но го намерих в кухнята. Той правеше закуска? Мислех, че ще има главоболие, но наблюдавайки ентусиазма му не ми се вярва.

-Добро утро, любов! - поздрави ме той. Любов?

-Д-добро утро, Хари... Какво е това? - попитах, посочвайки масата с храна.

-Реших да ти направя закуска. - каза сякаш е най-очевидното нещо.

-Защо?

-Какво имаш в предвид? Просто искам да приготвя закуска на гаджето си. - добре, това ми дойде от никъде.

-Хари, ти добре ли си? Още ли не си изтрезнял?

-Виж.... Това което стана вчера... Ти каза, че..-усетих какво иска да каже и станах от стола си.

-Трябва да изляза... Ще говорим когато се прибера. Чао, Хари.-изпреварих го. Нямаше да говорим. Не бях подготвена за този разговор. Също така и се надявах да не помни.

Разходих се наоколо. Опитах се да помисля за всичко. За Хари, за лъжите му, за чувствата си. Опитах се да си спомня защо се влюбих в този човек? Защо когато го видя сърцето ми тупти толкова бързо. И отговорът беше защото го обичам... Да обичам го.

Но ме е страх. Ако му го призная.... Ще изглеждам като глупачка. Той един вид се продаде заради онова момиче. Едва ли изпитва нещо към мен. Усещах, че всеки момент сълзи ще потекат от очите ми.

След около час реших да се прибера, надявайки се Хари да е излязъл. За моя изненада той беше там. И не, не беше сам. Когато влязох заварих Хари да седи на дивана, а онова момиче да лежи в скута му.

-... Хари? - след думите ми той се изправи от дивана, както и момичето.

-Хана... Това... Нора запознай се с Хана. Хана това е Нора. - какво цели? Да го замеря с нещо?

-Здравей...Аз.. Хари може ли да поговорим....в кухнята.. - опитвах се да не се развикам. Когато и двамата влязохме в кухнята го ударих.

-Не знаех, че ще идва! - защити се той, държейки бузата си.

-И какво? Каза ѝ "Хана я няма искаш ли да..." защо не я изведе?! - продължих леко повишила тон.

-Стига, Хана! Не е като да съм я изчукал... - посегнах да го ударя отново, но този път той хвана ръката ми, поставяйки я зад врата си. Това негово действие ме накара да се приближа опасно близо до него и в следващия момент усетих меките му устни. Беше приятно да го усетя пак. Да захапя устната му, да усетя близостта ни. Но преди да бях усетила каквото и да е било, Нора влезе в кухнята. Хари бързо ме отдръпна от себе си, а след това тръгна да я гони по стълбите... Явно все още не съм разбрала, че тя винаги ще бъде на първо място. А аз? Аз винаги ще си остана същата глупачка, която да тича след него.