Everything Hidden

Глава 25

ГТНХана

Сънувах кошмар. Не знам дали беше изобщо кошмар, но всичко беше толкова реално. Сънувах, че падам от терасата, а думите които чувах ме караха да настръхна. За щастие сега бях в стаята си.

Хари беше заспал на ръба на леглото до мен. Как дойдох до тук? Последното което помня... Хари каза, че... Дали наистина го е казал? Или отново е плод на съзнанието ми. Наблюдавах го известно време. Приличаше на ангел. Как може един ангел да постъпва така с мен?

Изправих се внимателно за да не го събудя и отидох в кухнята. Намерих телефона си на земята до масичката в хола. Прегледах го за известия и открих, че чичо ме е търсил. Иска да отида до офиса му.

Послушах го и отидох, а там чух крясъците на Стеф.

-Елиът, как може да си толкова сляп?! Аз те обичам! - крещеше тя.

-Обичаш ме?! Как може човек, който ме обича да постъпва така с близките ми? Стеф... Искам развод!-когато чух думите му, влязох в стаята. И двамата насочиха погледите си към мен.

-Заради нея.... Всичко е заради нея! - прошепна тя, но достатъчно силно за да я чуя.

-Тя няма нищо общо! - каза ѝ чичо.

-... Няма? Тогава защо сме в това положение Елиът? - попита го тя. Изглеждаше толкова тъжна?

-Какво положение?!-попитах я аз. - Защо намесваш мен в проблемите ви!?

- Защо ли? Цял живот чувам едно и също! И всичко заради теб! "Стеф, не мога да дойда, с Хана съм!", "Не мисля, че е подходящ момент за да имаме деца","Не знам как ще го понесе Хана", "Хана ми е всичко".. Все Хана и Хана.! Ами аз? Къде е Стеф? - разплака се тя. Когато каза всичко това не се почувствах по-добре.

-Трябва ми време... Ще говорим в къщи. - каза ѝ той.

-Няма какво да говорим... Щом искаш развод... Добре ще ти го дам, но ще ти взема всичко! Ще ти покажа какво изпусна! Ще ме молиш да се върна, но аз ще ти отказвам, спомняйки си колко време пропилях с теб и тази Хана! - изрече името ми с толкова голямо отвращение.

-Стеф,ние сме зрели хора и ще те помоля да не намесваш и Хана. - за пръв път виждам чичо така. Сякаш не е той.

-Разбира се...-каза тя и се запъти към  вратата, където бях аз. На излизане ми прошепна. - Ще си платиш, Хана. За всичко си има лек. Ще намеря и за моята душа. А моят лек е твоето страдание. Дано това да е последното ни "сбогом"....-тези думи. "Последно сбогом". Колената ми се разтрепериха, а очите ми насълзиха. Щях да падна, но чичо ми помогна да седна.

-Хана.. Добре ли си?

-Т-тя беше... Чичо, тя го н-направи. Онази вечер.... тя м-ме бутна...