Everything Hidden

Глава 24

ГТНХана

Надявах се да се върне. Но не го направи. Беше три през нощта, когато най-накрая разбрах, убивайки собствените си надежди.

Сълзи се стичаха от лицето ми, давейки мъката си с алкохола. Да, пиех, но не бях пияна. Поне не от виното. По-скоро бях пияна от любов. Любовта на Хари. Толкова съм глупава, че все още го наричам любов. Докато то не беше никаква любов. Бяха купища лъжи, а Хари беше техния връх. Да, върха на лъжливата планина.

Не знам на коя чаша бях, когато вратата се отвори. Да не повярвам, но беше Хари. Или съм твърде пияна и вече халюцинирам.

-Хана?.. Не знаех, че си будна... И пиеш. - не обърнах внимание на разговора му с мен, а на външния му вид. Дрехите му бяха различни. Беше се облякъл на бързо. Усещах напираща  вълна от сълзи и хлипания. Не исках да ме вижда по този начин. Като развалина. Но защо? Нали той ме превърна в това?!

Изправих се, тръгвайки към стаята си, но заради опиянението от виното залитнах и щях да падна. Щях, но Хари ме хвана. Вече не можех да сдържам всичко в себе си. Разплаках се пред него. Да основите ми рухнаха и аз бях затисната от тях.

-Хана... Спокойно, всичко е наред. - успокояваше ме той, галейки гърбът ми утешително. Опитах се да се вслушам в думите му, но защо? Те отново бяха лъжи. Нищо не е наред.!

-Боли ме, Хари!... Защо ми го причиняваш?... Толкова много я обичаш, нали? - думите сами излизаха от устата ми, през хлипанията. Не осмислях нищо. Може би това беше правилният начин. Да не мисля за нищо.?

-Хана, успокой се!... За... Нора ли говориш?... Питаш ме дали я обичам толкова много...? - опитваше се да отговори на въпросите ми.

-Не искам да знам... Няма да го понеса! - усетих ръцете на Хари на лицето ми. Накара ме да го погледна,а това ме довърши. Хари също плачеше. Зелените му очи бяха насълзени.

-Съжалявам, Хана! Аз съм виновен за всичко... Трябваше да откажа, да измисля друг начин да помогна на Нора.... Но.. Аз..аз.. - той не продължи.

- Какво ти Хари? - попитах го тихо. Нямах сили. Сякаш силите ми напълно започват да изоставят тялото ми.

-Не предполагах, че ще се влюбя... в теб.. - не знам дали наистина го каза, но това бе последното което чух преди очите ми да се затворят.