Everything Hidden

Глава 11

ГТНХана

Хари така и не ме запозна с приятелите си. Но това не беше от толкова голямо значение вече. Ние си бяхме достатъчни.. Днес Хари е решил да ме заведе на разходка из града. Бяхме заедно, държеше ръката ми...Какво повече мога да искам?

-Искаш ли да хапнем някъде? - попита ме той.

-Да, защо не.. - отвърнах.

-Някога ходила ли си в ресторанта на ъгъла? Предлагат страхотна храна... - усмихнах се на начина, по който говореше за това, колко вкусна била храната там. Когато стигнахме до въпросното място се настанихме на една маса до прозорецът. Хари отиде да поръча. Беше приятно местенце.

На стените имаше залепени снимки от различни местности. Когато погледнах към Хари той идваше към мен и хвана ръката ми бързо, изправяйки ме от мястото ми. Не разбирам, какво става?!

Излязох ме възможно най-бързо, а след това Хари пусна ръката ми, бързайки напред.

-Хари! Изчакай ме! - извиках след него, тогава той спря и ме изчака. Изведжъж вече не усещах земята под краката си. Хари ме беше преметнал на рамото си. Какво му става?!

-Хари! Пусни ме долу, веднага! - когато не ме отрази започнах да блъскам по гърбът му. - Хари искам да ме пуснеш!! - извиках за да ме чуе. Той ме пусна, но вече бяхме до колата. Натъпка ме вътре и отиде от другата страна на колата, качвайки се на шофьорското място.

Запали колата и тръгна. През целия път го питах какво стана. Дали е добре, а той не ми отговаряше. Сякаш беше попаднал в друг свят далеч от мен. Когато колата спря, слязох по най-бързия начин и се качих в апартамента ми. Бях му ядосана, отново. Не защото  не довършихме разходката си или пък защото бързаше толкова много. Бях му ядосана за това, че не ми казва нищо.

Отново го прави! Не ми казва нищо, не споделя с мен,сякаш ако ми каже ще направи грешка. Затворих се в стаята си. Защо крие от мен?!... Някой ден ще разбера всичко! Всичко скрито без да ме интересува дали той ще ми каже или аз ще науча. Но нормално ли е аз да се боя от това? Ами ако това ме съсипе и този път? Моля те, Хари... Не ми го причинявай.

Вратата на стаята се отвори и Хари влезе вътре. Гледахме се известно време докато той не ме прегърна.

-Съжалявам,Хана...-прошепна той.

-Знам...

-Не искам да се караме повече... - прошепна с дрезгавият си глас Хари.

-Тогава не ме край да се чувствам така отново.... Моля те.