Everything Hidden

Глава 30

ГТНХана

-Х-Хана аз... - опита се да направи крачка напред, но едва стоеше на краката си и щеше да падне. Хванах го и му помогнах да влезе вътре. Когато го сложих да легне на дивана в хола чичо го видя и се развика.

-Този какво търси тук?!

-Чичо пиян е... Нека малко да се...-бях прекъсната от чичо.

-Няма какво да го чакаш! Ставай! - тръгна да вдига Хари, но той се заинати и ме прегърна. Не ме пускаше. Държеше ме здраво. Жалко, че беше твърде късно за това.

-Не, Хана... - мрънкаше като малко дете. - Ще те гушкам и няма да правя бели, моля те нека остана. - наистина се държеше като дете. Беше сладък.

-Чичо, моля те.. - изглежда, че беше доста раздразнен. Взе сакото си и тръгна към вратата.

-И помни, че когато утре те видя разплакана, няма да ти кажа нищо. Предупредих те! Сама си носи последствията!

-Хана....гушни ме.. - каза Хари все още здраво прегръщайки ме, сякаш ще избягам. Аз не помръднах. Беше ме страх, че ако помръдна ще разваля всичко.

-Хана... Сърдиш ли ми се? - държеше се странно. Сякаш беше на пет.

-... Защо?- той ме погледна объркано, после ме пусна и се изправи, поглеждайки ме в очите. Тези зелени очи, който обожавах...сега бяха червени и подпухнали. Сякаш е плакъл.

-Исках да забравя...

-За какво?

-За теб... Исках да забравя за глупостите които съм правил. За това, че винаги те наранявах. И че все още го правя... Че допуснах Нора да ме целуне. Може би трябваше да ѝ кажа по-рано, че вече нищо не е същото. Че аз вече съм влюбен до уши в друга. В теб, Хана! - очите ми се бяха насълзили докато Хари ми обясняваше защо се беше напил. Едната му ръка галеше лицето ми, а с другата му ръка ме придърпа по-близо до себе си.

-Н-недей... - опитвах се да го спра да ме целуне. Не успях. Меките му устни докосваха моите. Бях толкова топли. Освен моите устни тази целувка стопли и сърцето ми.

-Искам да спра, но не мога, Хана.... Опитвам се, но не мога... Когато затворя очите си... Виждам твоите. Когато погледна телефона си виждам твоята снимка на екрана. Не искам да я сменя, защото ме е страх.. - проплака той. Хари плачеше...

-О-от какво?

-Да не ме оставиш... Да не те забравя. - призна си той. - Искам да те забравя, но не искам. Странно е, нали?

-.. Любовта е странна. - отбелязах аз.

-Просто искам шанс, Хана.

-А аз искам да ти дам такъв... Но всеки път когато реша, че мога да го направя разбирам за поредната ти лъжа. - той замълча,защото бях права. Макар и нетрезвен всичко което казваше се изливаше от сърцето му. Пияния Хари е по-честен и от трезвия. Но все пак това е Хари.! А за мен няма значение дали е пиян или не. Аз винаги ще го обичам и ще му вярвам като поредната глупачка. Защото го обичам. Много.

-Може ли тази вечер да остана тук? Да те прегръщам цяла вечер, сякаш отново си моя?.. За последно... - опитвах се да му откажа, но не успях. Аз го исках повече и от него...