ГТНХанаГледах през прозореца как хората се забавляват с приятелите си. Замислих се... ами моите приятели.? Имам ли приятели?
Усетих нечие присъствие зад себе си. Беше Хари. Усещах аромата му. Дойде зад мен, обвивайки ръце около мен.-Добро утро, любов!-поздрави ме той, дарявайки ме с целувка по бузата.
-Добро утро.... Хари? Ти познаваш ли моите приятели? Или имам ли въобще такива.? - попитах го.
-Разбира се, че имаш... И дори да звучи странно един от тях има рожден ден след седмица.
-Така ли? - Той кимна. - А мога ли да се срещна с тях?
-Разбира се.... Кога искаш да се срещнеш с тях? - какво?
-Как така да се срещна? Ти няма ли да дойдеш с мен? - Не искам да ме оставя сама.
-Виж, ти все още не им беше казала за... нас. - Обясни ми той.
-А защо? Защо никой не знае за връзката ни? Дори чичо ми не знаеше кой си....
-Ти искаше така... Имам в предвид... Връзката ти със Зак приключи скоро и ти все още не бе готова да се впуснеш в нова. Разбирам те.
Но това между нас се разви по-бързо от очакваното и ти чакаше подходящият момент за да кажеш на чичо си.-Ами приятелите ми?
-Аз не исках... Не бях готов да се запозная с тях.
-Какво имаш в предвид? Толкова ли са зле приятелите ми?
-Нямах в предвид това просто.... Те са от друга класа, а аз...-след думите, които каза толкова тихо че едва го чух, се обърнах към него. Защо си мисли, че парите и класата имат значение?
-Хари, какво говориш? - попитах го. - Мислиш, че материалното ти положение, може да ги отблъсне? Това са пълни глупости! Също така ти си мое гадже, не тяхно.!
-Не знам... Просто така си мисля. - прекъсна го.
-Е, спри да си го мислиш! Докато ме обичаш, нищо друго няма стойност, Хари! - казах му и го целунах. Бях напълно искрена с него. Учудвам се, че не се притеснявам да споделям с него. Сякаш душата ми сама се излива пред него. И всичко което му казах беше истина. Не ме интересува от коя класа е или колко пари има. Аз го харесвам такъв какъвто е. Мил, грижовен, себе си...
YOU ARE READING
Everything Hidden
FanfictionС теб се чувствах добре... Мислех че и при теб е така... Вярвах ти... Мислех, че и ти ми вярваше... Обичах те... Но ти просто не беше способен на това..