Everything Hidden

Глава 34

ГТНХана

Първия ден в затвора не мина много добре. Същност дори не знам как мина. Бях в шок.

Втория ден беше деня на делото. Но Стеф не дойде и поиска да се отложи. Видях Хари, а той ми обеща още утре да ме измъкне от затвора. Не знаех как ще го направи, но успя.

И ето ни сега след четири дни лежим на голямото легло прегърнати. Бях изморена поради факта, че не бях спала от три дни, но въпросите в главата ми не спираха да минават през съзнанието ми, създавайки след себе си хаос от мисли.

-Хари.... Какво направи за да ме пуснат толкова бързо? - през умът ми мина, че е възможно да е направил нещо на Стеф, но Хари не е такъв и не би наранил някого.

-Проучихме нещата и...

-Чакай! Проучихме? Вие?

-Аз и чичо ти.... И както казах преди да ме прекъснеш Проучихме нещата и разбрахме, че... Нора е оставила бележка... За мен..

-Какво пишеше в нея? - Не знам дали исках да разбера, но въпреки това го попитах. Хари мълча една-две минути преди да започне.

-... Пишеше, че ако не бъда до нея тя ще остане сама. Изпитвала е страх от самотата. Липсвал съм ѝ. Не била сигурна дали е искала да го направи, но Стеф е говорила с нея и ѝ е разказвала всичко. Накарала я е да дойде до тук и да ти наговори тези глупости, а след това да се откаже от живота... - каза след което замълча.

-Тя... Липсва ли ти? - попитах го тихо.

-Не съм сигурен дали ми липсва. Аз... Познавах я от както бях на десет. Прекарахме толкова време заедно... Просто ми е странно да мисля, че вече я няма.

-Знаеш ли за какво мислех докато бях в затвора? - чух едно тихо "за какво".-Мислех си, че ако не изляза от тук никога повече няма да те видя. Че някой ден ще спреш да ме посещаваш и просто.... Ще ме забравиш. - опитвах се да не показвам колко много всъщност ме плаши тази мисъл. Усетих как хватката му около кръста ми се затегна. Придърпа ме още по-близо до себе си. Макар да не мисля, че беше възможно.

-Никога няма да те забравя, Хана... Преди около два месеца... Нямах за какво да се боя. Нямаше за какво да мисля и да се притеснявам. Всяка сутрин се събуждах и се чудех какво да правя днес или вечерта заспивах, гледайки телевизия. А сега... Сега се боя да не те изгубя. Мисля за теб по цял ден. Притеснявах се, че ще направя нещо грешно и ще те отблъсна от себе си. Всяка сутрин се събуждам с мисълта дали си до мен. Всяка вечер заспивам щом те усетя в прегръдките си... Обичам те, Хана. - това бяха думите, които исках да чуя. Това бяха думите, които ми доказаха, че не се борих на празно.

-Аз също те обичам, Хари. Много... - отвърнах му и се сгуших още повече в прегръдките му. Това между мен и Хари се оказа повече от сделка. Оказа се любов....