Everything Hidden

Глава 36

         4 месеца по-късно

ГТНХана

Седях на дивана със Ем и потропвах нервно с крак. Не съм била толкова нервна от сватбата ни с Хари.

-Стига, Хана. Успокой се. И да е това което си мислим какво толкова? Вие сте здрави също така сте и заедно. Би трябвало да се радвате.

-Знам, Ем. Просто не съм сигурна дали и Хари го иска... Ами ако не е готов? - през главата ми минаваха стотици сценарии на реакцията на Хари.

-Щом преди два месеца той ти каза "да" пред всички, искайки вие да бъдете семейство не мисля, че ще се ядоса.

-Не знам, Ем... Ами ако...

-Стига си мислила за най-лошото! - скара ми се тя.

-Ще се побъркам...

-Вече минаха петте минути! Няма ли да го погледнеш? - поклатих отрицателно глава. - Хана! - каза предупредително тя, карайки ме ме да хвана в ръце малката пръчица.

-Какво показва? - попита любопитно Ем.

-Ем има д-две чертички... Бременна съм. - очите ми се насълзиха. Ем се усмихна широко и ме прегърна. Тя се зарадва, но дали и Хари ще реагира така? След малко Хари се прибра, а Ем си тръгна, оставяйки ме да му съобщя щастливата новина.

-Хана? Добре ли си? - попита ме Хари и целуна челото ми. Кимнах и го прегърнах.

-Т-трябва да ти кажа нещо... Важно е.

-Нещо лошо ли се е случило? Хана?

-Не, не знам. Обикновено не е нещо лошо. Аз... А-аз...

-Какво има Хана? - усещах, че и Хари се беше разтревожил.

-А-аз бременна съм. - казах го. Той ме гледаше в продължение на минута, което допълнително ме изнерви. - Кажи нещо!

-Наистина ли? - кимнах, а на лицето му, противно на очакванията ми, се появи голяма усмивка. - Бременна си! Ще ставаме родители?! Хана! - усетих ръцете му обвити около мен, а секунда по-късно вече не усещах земята. Причината- Хари ме беше вдигнал. Той се радва. Когато забеляза, че наблюдавам реакцията му объркано ме пусна.

-Не се ли радваш.? - попита ме.

-Радвам се.. Но не очаквах такава реакция от теб. Мислех, че....

-Мислеше, че ще се ядосам ли? - кимнах. - Хана, какво си мислиш за бога? Това ще бъде нашето бебче! Ще го отгледаме заедно каквото и да става!

-И не съжаляваш, че ще се сбогуваш безгрижният ти живот?

-Никога няма да съжалявам за това! Хана ние ще бъдем семейство... - наистина е щастлив, че ще ставаме родители. Какво повече мога да искам? Усмихнах се широко и целунах Хари.

-Обичам те, Хана! Наистина много те обичам!

-И аз те обичам, Хари! Много. - този път той беше този, който сля устните ни. След всичките лъжи и пречки това ще бъде нашето ново начало. Нашето бебче ще постави старта на новия ни живот.