Everything Hidden

Глава 4

ГТНХана

Днес ме изписват от болницата. Най-накрая ще се махна от това място. Имах чувството, че ще остана тук до края на живота си.

Мразя болниците още от както мама и татко починаха. С чичо стояхме  с дни и се надявахме да ни кажат, че поне един от двамата е отворил очи.... Напразно.

-Хана... Защо плачеш? - попита ме Хари. Не бях усетила, че плача.

-Н-не, не плача. Нещо ми влезе в окото. - отговорих му и изтрих сълзите си. Той ме прегърна. Не знам дали беше от завоите по които минавахме или защото не ми повярва, но... се почувствах по-добре.

Винаги ли ме прегръщаше когато имах нужда? Винаги ли беше до мен когато имах нужда. Погледнах към лицето му. Не знам колко време съм се взирала в очите му, но когато излязох от транса си колата беше спряла,а погледа на Хари беше върху мен. Усетих как се изчервявам, а той се засмя.

-Пристигнахме. - съобщи чичо.

Слязохме от колата и огледах сградата пред себе си. Беше около пет етажа, а на двора имаше басейн и бар. Когато влязохме вътре беше меко казано хотел. Качихме се в асансьора, а вътре имаше една дама с мъжът си. Гледаха ме доста странно. Дали ме познават? А аз познавам ли ги?

-Добър ден! - поздравих ги учтиво. Те отвърнаха на поздрава и слязоха на вторият етаж. Преди да се усетя чичо също беше излязъл от асансьора и всички чакаха мен.

Когато стигнахме до третата врата в ляво Хари отключи вратата, а чичо ми помогна да вляза.

-Дала си му ключ? - прошепна ми чичо.

-Така предполагам. - не разбирам защо съм крила от чичо за Хари? Той е най-близкият ми човек.

-Сигурна ли си, че ще се оправиш сама? - попита ме чичо. - Ако искаш мога да остана няколко дни при теб? Докато си стъпиш на краката?

-Благодаря ти, чичо но не съм саката.... - той погледна към превързаната ми ръка след което се поправих. - Не съм напълно саката!

-Елът, защо да им пречим? Хари ще остане тук при нея. За какво и ти да оставаш? Нека да не ги притесняваме все пак са млади все още. - обясни леля. Значи Хари ще остане при мен? Това случвало ли се е до сега? Той преспивал ли е тук? "Нали има ключ ти как мислиш?" - допълни съзнанието  ми.

-Добре, ако има нещо ми кажи, миличка! - кимнах. - Да я пазиш, чу ли?! - каза заплашително, обръщайки се към Хари.

-Обещавам, сър! - отвърна му любезно Хари.

-Хайде, Стефс! - "Хана, миличка ела искам да ти представя някого!" - затичах се към хола където беше чичо ми и някаква жена. "Хайде, Стефс не се срамувай! Това е моята племенница, Хана. Хана поздрави леля Стеф!" доближих се до тях и подадох ръката си. "Приятно ми е, аз съм Хана"жената се усмихна и хвана ръката ми, поклащайки я. "Хана.. имаш хубаво име! Аз съм Стеф... ще се виждаме често! "намигна ми тя.

Оттърсих се от мислите си... Така ли се е появила в живота ми? Когато погледнах към мястото на което бяха застанали сега нямаше и следа от тях.

-Хана, добре ли си? Седиш там права, визирайки се в пода от пет минути?! - отбеляза Хари.

-Д-да добре съм... Мисля, че си спомних нещо. - признах му. Не знам дали наистина беше така, но мисля че доста се напрегна след признанието ми.

-Какво си спомни? - явно наистина ми се е привидяло. Седнах на дивана, а Хари ме последва.

-Мисля, че запознанството с леля ми.... Беше само за момент. В главата ми изскочи картината как чичо ме повика и ми я представя....-споделих му.

-Това е чудесно! Започваш да си спомняш. - отбеляза весело той.

-Да... Изморена съм, ще си лягам. - казах и се огледах. Да видим... коя от всички стаи е моята? Преди да се усетя Хари беше хванал ръката ми, повеждайки ме към първата стая в дясно... Това беше моята стая.?!

-Лягай и си почивай, аз ще дойда по-късно. - сподели ми той и излезе... Правилно ли разбрах? Ще спи при мен? Преглътнах тежко. През умът ми отново преминаха купища въпроси за нашата "връзка". Накрая се унесох в страната на сънищата, поне докато не бях приятно върната отново в реалният свят....