Everything Hidden

Глава 2

ГТНХана

Събудих се в някаква стая. Имаше медицинска апаратура, а до мен беше застанал един мъж.

-Хана? Радвам се, че си добре. Не знам какво щях да правя ако ти се беше случило нещо. - момент това.. Това е чичо...

-Ч-чичо? К-какво стана? А-аз не помня.... - в същия момент някаква жена и момче влязоха през вратата. Изглеждаше ми позната, а също така и момчето.

-Хана, скъпа! Добре ли си!? Знаеш ли колко се изплаших, чичо ти щеше да получи удар! Вече не си дете как успя да паднеш така! - нещата които жената каза изобщо не стигнаха до мозъка ми. Вниманието ми беше отдадено изцяло върху момчето.

-Хана добре ли си? Помниш ли как падна? - поклатих отрицателно глава. - А какво е последното което си спомняш?

-Погребението. - казах тихо. Мама и татко починаха. Бяха катастрофирали. Или поне така ми бяха казали. Бях с чичо когато се е случило. След погребението той ме взе при себе си.

-Това е нормално, Елиът! Тя е паднала от вторият етаж! Добре, че е бил басейнът и хората които ѝ са се притекли на помощ! Ако не бяха те...

-Стига. Не искам да мисля за това. Важното е, че сега е добре.. Нека я оставим да си почине. - каза чичо след което се обърна за да излезе, но се озова лице в лице с момчето. - Стеф кой е това? - попита, посочвайки момчето.

-Елиът това е Хари - приятеля на Хана. - приятеля ми? Той е мое гадже? А защо тогава чичо не го познава? Ами тази жена? Коя е тя?

-Чичо?... Коя е тя? - попитах го. Той ме изгледа неразбираемо, след което явно разбра за какво говоря.

-Тя? - кимнах. - Не знаеш кои са те? - отново поклатих глава отрицателно. - Това е съпругата ми - Стеф, а момчето до нея е приятеля ти. Чудя се защо не си ме запознала с него до сега. Искаш ли да ви оставя насаме?

-Не! Не ме оставяй, моля те. - опитвах се да не заплача. Дори не знаех защо! Чувствах страх. Бях изплашена. Чичо седна на стола до болничното легло и погали главата ми. Продължи с действията си и така неусетно съм заспала.