Everything Hidden

Глава 10

ГТНХана

Играех си с косата на Хари, докато той лежеше в скута ми. Разказваше ми нещо, но изобщо не го слушах.

-Хари... - той ме погледна. - Ти до сега... запозна ли ме с твоите приятели? - попитах го притеснена. Исках да знам дали Хари им е казал за нас.

-Не.... - каза той. Само това ли? Не?

-Аз ли не исках? - отново му зададох въпрос.

-Не, аз не исках...Приятелите ми не са като твоите. Те пушат, пият дори някои взимат наркотици. Не исках да те плаша, представяйки ти ги. - Обясни ми той.

-Хари те са твои приятели, а ти си мое гадже. Каквото и да правят аз не съм с тях, а с теб!..- бях прекъсната от него.

-Знам, но...не мисля, че те засяга..Толкова много ли искаш да се срещнеш с тях? Дори повече от мен!? - кимнах, несигурно отговаряйки на въпроса му.

-Не те карам да ме запознаваш на сила с тях! Просто ти познаваш всички мои близки и приятели. Аз също искам да науча нещо за теб... - признах му, малко наранена от начина, по който зададе въпроса си. Имах чувството, че го принуждавам да ми се открие. Не исках да се отвори пред мен веднага, но поне да ми споделя.

-Хана, извинявай.... Не исках да прозвучи така. Съжалявам. Не съм сигурен, че те ще ти харесат. - този път аз го прекъснах.

-Не ми пука дали ще ми харесат или не, Хари! Защо не ме разбираш? - казах малко по-силно, от обикновено. Станах от дивана и се затворих в стаята си.

Не отричам, че се разплаках. Сълзите капеха от лицето ми,  падайки в нищото. Чувствах се наранена,а дори не знаех дали постъпвам правилно с него.. Не знам колко време е минало, но почукване на вратата ме извади от мислите ми. Изтрих лицето си, заличавайки следите от сълзи. Хари влезе в стаята и седна до мен. Не го поглеждах,не исках да разбирам дали и той се чувства наранен като мен..

-Знам, че си плакала... - отбеляза той. Мълчах, не казвах или правех нищо. Не го чувствах правилно. - Няма ли да ме попиташ от къде знам?

-От къде знаеш? - попитах го, отново без да го поглеждам. Той хвана лицето ми в шепите си, принуждавайки ме да го погледна. По лицето му бе изписано тревога.

-Сърцето ме боли. - призна си, карайки сълзите ми отново да потекат. Какво прави този човек с мен?! Бях му бясна, а сега искам да го прегърна.
Кара ме да се разтапям в ръцете му.

-Няма ми нищо, Хари. Всичко е наред.... Ако не искаш да ме запознаеш с другите, това си е твоя работа. Само ми кажи... Толкова ли те е срам от мен?! - попитах го, поемайки дъх. Той мълчеше и ме гледаше. Чудеше се какво да отговори. Реших, че няма да каже нищо за това щях да отида в банята и да си взема душ.... Или да плача под душа. Но тогава хвана ръката ми и ме придърпа към себе си, целувайки челото ми.

-Не си мисли тавива неща, Хана! Ти си прекрасна и ще бъда най-големия задник на света ако дори си помисля, че ме е срам от теб! Ти си всичко за което се гордея и всичко с което искам да се гордея.! Не си го помисляй повече, чу ли? - вместо да отговоря, аз целунах устните му. Хари ме прави истински слаба, но същевременно и щастлива. Да, той бе моето слабо място....