Everything Hidden

Глава 37- The End...

5 години по-късно

ГТНХана

-Хана! - извика Хари.

-Сега идвам... - отвърнах му, помагайки на Дарси да се облече.

-Побързай, Дилън не спира да плаче! Хайде, малкият ми принц. Спри да плачеш. Вече ушите ме болят...-оплакваше се Хари. Засмях се когато ги видях.

Дилън плачеше с цяло гърло, а Хари го държеше в ръце, разхождайки се наляво-надясно. Мърморейки си-"какво му има?"

-Знаеш, че може да е гладен, нали?-попитах го.

-... Разбира се. И смятах да го нахраня, но... Започна да плаче и... Малко забравих. - засмя се той. Аз взех Дилън и го прегърнах. Нахраних го, а след това заспа. Отидох при Хари, който играеше "не се сърди, човече" с Дарси.

Ако преди шест години някой ми беше казал, че ще се омъжа за човека, който ме е лъгал и ще си имам две деца, щях да се засмея и да го упътя до лудницата. Но ето, че сега това е истина. Аз съм щастливо омъжена за Хари и си имаме прекрасно момиченце и едно малко момченце.

-Мамо, тате мами! - оплака се Дарси, карайки ме да се засмея.

-Не е вярно! Не мамя! Там трябва да застана!-оправда се той.

-Не! На теб ти се падна 4, а се премести с 5 квадратчета! Мамиш! - скара му се Дарси.

-Хари, защо мамиш? - попитах развеселена. Той ме погледна, престори се на сърдит и стана от мястото си.

-Много ти е смешно, а? Ще видим кой ще се смее довечера! - прошепна с дрезгавият си глас в ухото ми,карайки ме да настръхна. Изчервих се и отидох да прибера играта от масичката.

Бях се навела и прибирах пионките от играта, когато Хари мина зад мен и ме удари по задника. Погледнах към Дарси, която не бе забелязала нищо, а след това погледнах криво към Хари, който се усмихваше най-безсрамно.

Погледнах към часовника и разбрах, че е станало късно.

-Дарси, време е да си лягаш!

-Ама не ми се спи. - оплака се тя, но Хари не ѝ даде шанс и я взе на ръце, пренасяйки я в детската стая.

-Ще спиш, че мама и татко имат малко работа. - обясни ѝ Хари, карайки ме да се изчервя.

-Не бързай, скъпи! Не е спешно. - подразних го. Той ме погледна криво и постави малката Дарси на леглото ѝ.

-Искам да ми прочетеш приказка! - помоли го Дарси. Разбирах, че Хари се изнервяше, но въпреки това го направи. Наблюдавах го докато четеше и несъзнателно се усмихвах.. Имах всичко което исках дори и повече от това.

Когато погледнах към Дарси тя вече беше заспала, а Хари довършваше приказката си. Когато забеляза, че е заспала веднага затвори книжката хвана ръката ми, казвайки "и заживели щастливо".

Веднга след като излязохме от стаята бях прилепена за стената, от тялото на Хари,който започна да целува врата ми. Задърпа ме към нашата стая и накрая се озовах на леглото с Хари върху себе си.

Той ме целуна, а след това ме погледна в очите, усмихвайки се чаровно. Неусетно и аз се бях усмихнала широко.

-Бих направил всичко за теб, любов! Ти си моят свят! Ти и нашите малки дечица сте ми всичко. Благодаря ти, че ми даде шанс, Хана! Обичам те.! - прошепна с дрезгавият си глас и отново сля устните ни.

-Обичам те, Хари! Радвам се, че ти дадох шанс. След всичко което се случи не мисля, че някога бих могла да спра да те обичам.

-Ефекта Хари? - попита развеселен.

-Ефекта Хари. - отвърнах му. Така си и беше. С любовта му може би ще те заболи, но без нея може би си мъртав. Ефекта Хари Стайлс.

Край