Everything Hidden

Глава 7

ГТНХана

-Х-Хари.. Знаеш ли кой е Зак? - попитах го, отделяйки се от прегръдката.

-Да... Копелето което те е зарязало заради пари... Чакай Зак.... Зак е онзи Зак? - кимнах.

-Но между мен и него нямаше нищо подобно...

-Какво имаш в предвид?

-Аз и Зак... Може би не бяхме точно един за друг...-бях прекъсната.

-А тогава защо беше с него?

-Страхувах се да бъда сама... Но не това искам да ти кажа, а това че... Това със Зак е минало.

-Знам... Ти ми го казваше доста често.

-Така ли? - попитах го аз,а той кимна. - Между мен и него, може би, имаше искри но те не бяха достатъчни за да се стопля.

-А между нас.? - попита Хари. Не знаех какво да му отговоря. Та аз едва го помнех.

-Все още не съм съвсем сигурна, но е по-силно... Сигурна съм. - признах му.

-Надявам се да е така... - промърмори той, мислейки си че не го чух. Прав е да се съмнява. Всички наши спомени са заключени вътре в съзнанието ми и само чакат някой да ги отключи. Може би е Хари, а може би не... Времето ще покаже всичко...

Изморих се да мисля. Легнах на дивана, поставяйки глава в скута на Хари. Затворих очи, опитвайки се да не мисля за това колко глупава бях, доверявайки се на Зак.

-Хари, разкажи ми за себе си... - помолих го щом опита ми да не мисля не се получи. Погледнах го, а на лицето му се бе изписало напрежение и объркване.

-Какво за мен.?-попита след малко.

-Ами, например кога е рождения ти ден? Къде си роден, учил? Имаш ли братя и сестри?... Такива неща... - мислех, че ще мълчи вечно за това се обърнах с гърб към лицето му. Тогава започна.

-Роден съм на 1 февруари 1994, имам си по-голяма сестра.

-Рожденият ти ден е след няколко седмици....Ами как се казва сестра ти? Майка ти? - продължих да го разпитвам.

-Джема, а майка ми се казва Ан. Когато бяхме малки не спирахме да се заяждаме един с друг, а... същност все още го правим... Но колкото и да се караме или заяждаме се обичаме. Все пак тя е моя сестра, а аз нейн брат. - Хари продължи да разказва, а аз да го слушам. Беше ми приятно да чувам гласът му, притиснах се повече към него.. Усещах тялото му като свое обежище. Едновременно ми вдъхваше чувството на безопасност, но въпреки това..имах и чувството, че тук много бързо могат да ме наранят. Единственото за което мога да се надявам е следващият път да не палча заради Хари...