Everything Hidden

Глава 9

ГТНХана

Чувствам се като в клетка. Всички ми задават въпроси, а аз стоя и не мога да помръдна. Искам да кажа нещо, да отговоря,но не мога.

-Хана, добре ли си? - Хари хвана ръката ми, показвайки ми че е до мен. Бях му наистина благодарна.

-Защо да не е добре?! - попита го Ноа, поглеждайки го на криво.

-Да не намеква, че я притесняваме с въпросите си? Хана? - въпреки желанието си да кажа "да", поклатих отрицателно глава.

-Всичко е наред... Но аз и Хари трябва да тръгваме, Емм. Беше ми забавно да се срещнем и много се радвам, но имам малко работа и да...-излъгах. Излъгах приятелите си, защото не исках да остана повече. Аз съм егоист. Те просто са притеснени за мен, а аз избягвам въпросите им.

-Добре.... Пази се Хана,че нямам много доверие на "Хари". - подметна Ноа. Не знам дали винаги е толкова, отбранителен относно мен, но поне знам че го е грижа... Нали?

-Довиждане.... - каза Хари, придърпвайки ме до себе си. Качихме се в колата и се замислих.

Тези хора ме познават. Разказаха ми неща, които не бях подозирала, че мога да направя. Веднъж дори съм се напила и както каза Ноа "изповръща си червата" в колата ми. Докато колата минаваше през сградите, погледа ми се спря да на един определен надпис.

-Хари, спри! - казах му. Той спря колата без да пита защо, а аз слязох от нея и се запътих към сградата. Надписа се намираше в средата на стената и пишеше...

-Върви на майната си?! - прочете го на глас, Хари.

-Хайде, Хана! Пий, пий, пий! - крещеше с цяло гърло, моята скъпа приятелка-Емм,докато поглъщах поредният шот. Чувствах се добре! И мамка му, чувствах се жива!
След като изпих шота, Емм ме задърпа към дансинга. Не знам колко време сме танцували, но започна да ми прилошава. Щях да повърна. Затичх се към тоалетната, колкото и трудно да ми беше с тези високи обувки. Но с моят късмет тоалетната беше заета.

Така се наложи да изляза отвън, следвана от също толкова пияната Емма и, единствения трезвен в случая, Ноа. Също така едва не съсипах скъпите си, маркови обувки, драйфайки зад ъгъла. Беше ми толкова зле, имах чувството че щях да припадна. Ноа ми помогна да не се приземя върху повръщаното си и така се озовах на студеният тротоар.

Погледа ми бе закован върху обувките ми. Да, бяха скъпи. Ако ги бях продала щях да мога да дам парите на Зак.... Не знам заслужаваше ли го. Заслужавах ли аз да бъда наранена по този начин? Докато се усетя сълзите се бяха стичали по лицето ми като водопад. Болеше ме, мамка му!

-Хей... Не плачи. - прегърна ме Емма. Може и да бе пияна, но въпреки това тя си беше моята Емм. Каквото и да стане остава до теб.

-Боли ме, Емм. - изхлипах в прегръдката ѝ.

-Той не те заслужаваше! Нека върви на майната си! Да върви, по дяволите! - започна да крещи тя. И докато се усетя вече размахвахме червилата си, чертаейки по стената. Емма беше готова да напише много по нецензурни неща по негов адрес, но Ноа успя да я прекъсне на време, набутвайки ни в колата му. След като потегли всичко започна да ми се върти. Отново ми при лоша и този път не успях да предопредя Ноа на време, жертвайки колата му.

Не помня останалото от вечерта, но надписа остана на стената. Никой не посмя да го изтрие..
Макар да се бяхме хванали на бас, че след седмица няма да има и следа от него.