Everything Hidden

Глава 14

ГТНХана

Радвам се, че Хари се съгласи да поеме управлението над акциите ми. Съобщих на леля, че вече имам някого в предвид. Тоест казах ѝ , че искам Хари да управлява моя дял от фирмата...

Не знам дали се зарадва или не, но май не беше много доволна. Въпреки всичко каза, че ще подготви пълномощното и остава само да подпиша.

Освен това днес е рожденият ден на Хари. Искам да го изненадам и докато все още не се е прибрал, смятам да приготвя всичко.

Като за начало приготвих любимите му ястия. Подредих масата, добавих ароматни свещи за да бъде по-романтично и на места сложих листа от рози. Изглеждаше толкова красиво. Надявам се са му хареса.

Но изненадите не приключват тук. Искам да го изненадам и с визията си. Искам да го подлудя, да разбера дали и аз му влияа така както той на мен. Мисля, че като ме види ще се изненада... или поне ще се надявам да му харесам така.

Тъкмо когато излязох от стаята си, Хари влизаше през входната врата. Когато стигна до кухнята спря. Огледа масата, а след това погледна към мен.

-Хана? Какво си направила?- в какъв смисъл какво?

-Ами.. Аз...Подготвих ти изненада.

-За мен? - учуди се той. Дори не се усмихна, не му ли хареса?

-Да... Не ти... Харесва? Нали? - Той замълча, отново оглеждайки масата. Защо изобщо си помислих, че ще му хареса?! Може би, защото аз го мисля за красиво, но то трябва да допада на Хари, а не на мен.... Провалих се. Не мога дори да го изненадам.

-Ами... Не очаквах това. - посочи масата. Не ми стана приятно, но го преглътнах.

-Няма проблем... Ще разчистя всичко и ще.... вечеряме. Сигурно си изморен и гладен... - промърморих. Очите ми бяха насълзени, но не исках да издавам разочарованието от реакцията му. Или по-скоро от себе си. Какво си мислех?! Започнах да изгасям свещите когато една  сълза се стече по бузата ми. Щях да я изтрия, но Хари ме изпревари.

-Хей, какво има? Защо плачеш? - прегърна ме той. Не можех да му кажа причината, защото беше глупава. Ако му призная ще ми се смее.

-Н-нищо, Хари. П-просто нещо ми влезе в окото. - обясних му на бързо, отдръпвайки се от него.

-Има нещо! Хана заради това ли плачеш? - Не знаех какво има в предвид под "това" за това замълчах.

-Знам, че не ти хареса, остави ме да разчистя и ще.... - бях прекъсната.

-Защо? Хубаво е? А също така си се старала толкова много не ми пречи. Само не разбрах за мен ли го направи? - кимнах,мълчеливо.

-Исках да те изненадам.... - признах му.

-Защо? - изненада се той.

-Хари, имаш рожден ден!. - възкликнах. Държи се така сякаш не помни.

-Аз.... Забравих.... - опитвах се да не се  смея на вида му, но не се сдържах.

-Честит рожден ден, любов! - честитих му и го целунах. Сякаш тъгата от преди малко бе изчезнала съвсем. Все по-често се питам какво прави с мен и съзнанието ми този човек.

-Благодаря... - усмихна се.

-Никой ли не ти го честити? - Той поклати отрицателно глава, но въпреки това усмивката му все още бе на лицето му.

-Радвам се, че поне някой се сети за мен. - усмихна се тъжно и ме целуна по бузата. Стана ми гадно за Хари, но трябваше да го разсея по някакъв начин.

-А какво мислиш за... - щях да кажа храната, но той ме изпревари.

-Мисля, че искам по-често да те виждам с тази рокля. - усмихна се доволно и ме огледа. Изчервих се, но опитах да го скрия.

-Хайде да вечеряме.... - подканих го и тъкмо щях да седна на стола, когато той ме дръпна обратно и паднахме върху стола. Бях в скута му...

-Гладен съм, но мисля да вечерям с нещо друго. Нещо специално. - прошепна с дрезгавият си глас срещу ухото ми.

Поех си въздух и го погледнах в очите. Те вече не бяха толкова зелени, но бяха по-примамливи от преди. А усмивката на лицето му още по-изкусителна. Исках да целуна тези устни. Тези меки и розови устни. Исках го. Исках всичко от него. Исках него...