Everything Hidden

Глава 31

ГТНХана

Когато се събудих Хари вече беше буден и ме наблюдаваше. Знам, че вече беше изтрезнял и трябва да си върви, но не искам. Не може ли да продължим да стоим така? Прегърнати... Мълчахме известно време докато той не проговори.

-Съжалявам, много съжалявам.

-За какво? - случиха се толкова неща и вече не знаех за какво по-точно се извинява.

-За всичко, най-вече че дойдох пиян и сигурно съм ти наговорил куп глупости... - прекъснах го.

-Всъщност каза някои неща, които бяха от сърце.... Хареса ми.

-Какво съм казал? - попита любопитно. Аз само се усмихнах и му отговорих.

-Тайна... - чух лекия му смях. Не го бях чувала да се смее отдавна.

-Аз... Ще говоря с Нора... Ще ѝ кажа, че всичко беше до тук. Че си имам теб. Ако ми дадеш още един шанс... Повече няма да те лъжа. Обещавам ти! - помоли ми се той.

-Знаеш, че ще я нараниш, нали? - попитах го. Не, че ме интересуваше много дали е наранена и страда, но и аз се чувствах по този начин и не бе никак приятно.

-Знам... Но ще направя всичко за теб, Хана. Не обещавам, че ще се справям перфектно и ще бъда безгрешен, но поне ще се опитвам и ще давам максималното от себе си. - продължи да ме убеждава той.

-.. Не знам, Хари.

-Знаеш ли защо ще направя всичко това? - поклатих отрицателно глава. - Защото те обичам... Влюбих се в теб.

-Хари... Аз.. - не знаех какво да кажа. Надявам се да е искрен с мен,защото в противен случай ще боли още повече.

-Понякога ми се иска никога да не бях срещал Стеф... Щях да ти спестя всичката болка и страдания. Първоначално не вярвах, че ще се влюбя в теб. Мислех, че ще си надута и ще се държиш като... Не знам може би като кучка. Но ти не го направи. Не се държа така с мен. Усещах, че започва да ми харесва да съм около теб. Как когато затворя очите си мисля за теб. Мислех, че ще бъде само временно, но с времето чувствата ми ставаха по-силни. Бях се влюбил. А сега, когато те загубих... - той спря за малко за да си поеме дъх.

-Х-Хари...-И двамата се бяхме изправили един срещу друг, гледайки се в очите.

-Когато те загубих, осъзнах, че не съм просто влюбен в теб, а че те обичам. И че ти значиш всичко за мен, Хана. - очите и на двама ни бяха насълзени. Не знаех какво да направя за това просто го целунах.

Този прилив на истина между нас ме остави без думи. Той ми сподели как се чувства, сподели ми какво изпитва. И всичко това се изливаше от вътре. Този път не говореше Хари, а сърцето му.