Everything Hidden

Глава 18

ГТНХана

Плаках. Не знам колко, но много плаках. Болеше. Сърцето ме болеше. Късаше се на две. Не вярвах, че Хари може да бъде причината да плача. Но ето, че се случи. Плача, а той къде е? Вероятно с онова момиче. Не с мен - "приятелката му". Със гаджето си е.

Минаваше полунощ когато някой отвори вратата. Знаех, че е Хари. Идваше за да говори с мен. Идваше за да ми каже, че иска да се разделим. Идва за да ми каже, че ме оставя. Не исках да говорим за това се направих на заспала. Усетих как се настанява на леглото.

-.. Знам, че не спиш... Не можеш. - каза той. Въпреки откритието му, аз продължих да се преструвам. Но и той не се отказа. Продължи да налива сол в раната.

-Хана, знам че не постъпвам правилно, но нямам избор. Не мога да приема факта, че те нараних по този начин. - изправих се и го погледнах.

-Не можеш да приемеш факта, че ме нарани? Не, Хари не можеше да приемеш факта, че аз научих! Ако не бях разбрала колко още щеше да ме лъжеш? Колко още щеше да си играеш с емоциите ми!? Има ли причина?!

-Хана, нима мислиш, че бих ти го причинил ако нямах причина? - извика той.

-До колкото помня не мислех, че може да постъпиш така с мен, но ето че го направи! Вече не знам какво да мисля! Защо изобщо си тук Хари!? Върви си! Върви при гаджето си! - казвах му да си върви, но всичко което исках беше да остане.

-Нора не е точно мое гадже! - оправда се той.

-Защо продължаваш да ме лъжеш?! Тя го каза, а ти си замълча! Истина е, а сега искаш да ми кажеш, че не е! Що за човек си ти, Хари!? Толкова много ли искаш да ме видиш разплакана? - попитах го, обръщайки се с гръб към него. Виждах образа си на огледалото в стената. Там имаше момиче. Не бях аз. Беше непозната за мен. Или пък я познавах? Червени от плач очи, лице без следа от усмивка....

.... Хана, спри да плачеш! Защо му е да ти го причинява. Зак те обичаше.

-Видях  го с друга. Той ме заряза! Преодолял ме е, а аз все още не мога! Знаеш ли защо, Ем? Защото го мислех за такъв какъвто не е...Изградих желан от себе си образ в главата ми и повярвах, че това е Зак!

-Той не те заслужава, Хана! Трябва да го забравиш и аз смятам да ти помогна! Довечера излизаме аз, ти и Ноа.! Не приемам откази! Тази вечер ще се напием. - Така и стана....

-Имам си причина.... Не съм искал да става така.... Тя....

-Не искам да чувам нищо за нея! - прошепнах.

-Тя е болна, Хана! Лекува се, а аз съм единственият човек с когото говори! С когото споделя. Познаваме се от деца и тя беше моя приятелка. След това нещата преминаха към повече от приятели, а накрая когато срещнах теб тя.... Научих за болестта ѝ. Семейството ѝ искаше да не я изолират от външния свят, но тя отказваше да излиза навън. Единствения човек, който я виждаше в това състояние, освен семейството ѝ бях аз. Нямаше си никой друг. Станахме зависими. Лекаря каза да не я разстройваме, защото болестта е в много напреднал стадий. - опитвах се да не палача. Но се разридах. Нямам сили. Говори така за нея, сякаш значи много за него. Така ли е? Тя по-важна ли е за него? Дори от мен?

-Тя се лекува, Хана. Не мога да ѝ отнема единствения приятел...-виждах отражението му в огледалото. Изглеждаше слаб. За пръв път виждах Хари такъв. Сякаш се разпада пред мен. Ами ако ме лъже? Ако го казва за да ме заблуди....?

-Вярваш ли, че бих излъгал за такаво нещо? - попита все още така разбит. Не знам кой трябваше да бъде разбития. Аз или той?

-Вече не знам в какво вярвам и в какво не. - признах си.

-Моля те, Хана....

-Лека нощ, Хари... - казах му без да го поглеждам. Той стана от леглото и се насочи към вратата. Единственото което се чуваше бяха стъпките му. Изведнъж спряха.

-Между другото, Стеф изпрати докоментите. Трябва да ги подпишеш... - това бе последното което каза преди да излезе. Ядосан е! Защо? Защо, по дяволите, той е ядосания?! Той беше този, който ме излъга!

Защо всичко е толкова сложно?! Чух стъпките му. Влезе в стаята и легна до мен. Прегърна ме. Защо не разбра, че този път прегръдките ти не могат да оправят всичко, Хари....