Глава 20

695 43 2
                                    

ГТНХана

Телефона ми се разби на парченца. Точно като сърцето ми. Бях готова да си тръгна само за да не ги видя повече. Но Хари излезе от стаята преди да го направя. Когато ме видя беше шокиран. Да, той беше изненадан.

-Хана...-прошепна той. Аз се обърнах и тръгнах бързо към изхода. Не искам повече да слушам лъжите му, не искам повече да чувам гласът му, не искам да виждам зелените му омагьосващи очи. Защото знам, че ще заболи още повече.

Бах стигнала до паркинга и бях готова да пресека улицата, когато ме настигна и ме спря. Без да се замислям  го ударих. Хората ни гледаха, но не ми беше до тях.
Макар да го ударих силно той не пусна ръката ми.

-Хана, не е... - опита се да се оправдае.

-Недей! Не ме лъжи повече! Преглътнах това с момичето, но вече не знам дали има значение! Как можеш да причиниш такова нещо на някого? Как може да постъпиш по този начин с мен!? Толкова ли значех за теб!? Знаеш ли не ми отговаряй! Ти си един използвач, гаден егоист, такъв! Повече не искам да те виждам! - извиках му на един дъх преди да съм заплакала.

-Хана, моля те изслушай ме, аз не съм искал...

-Спри, да ме лъжеш! - прекъснах го.

-Моля те, повярвай ми! - помоли ми се.

-Как да ти вярвам!? Защо изобщо трябва да ти вярвам!?-продължавах да крещя.

-В една връзка трябва да има доверие, ето защо!

-И какво? В нашата имаше доверие, но не беше връзка, а измама.

-Не говори така...

-Как искаш да ти говоря!? Ти ме накара да се чувствам евтина и жалка! Бил си с мен през цялото време за пари! Целуваше ме, прегръщаше ме, по дяволите, ти дори спа с мен! Всичко е било заради пари, ти си... - преди да се усетя ме беше целунал. Отблъснах го, а след това го ударих.

-Изслушай ме, Хана... - преди да е казал каквото и да е било, тръгнах да пресичам улицата. Явно Хари е бил зад мен.

-Хана, чакай! Хан...

Когато стъпих на отсрещното платно се чу звук от  набиване на спирачки, а след това и удар. Заковах се на място. Хората започнаха да викат някой да се обади на спешна помощ. Страхувах се да се обърна,но въпреки това го направих. А гледката разби и останалото ми малко достойнство. Хари умираше, а с него и аз.

Everything Hidden Where stories live. Discover now