Everything Hidden

Глава 12

ГТНХана

Събудих се, а Хари не беше до мен. Къде е? Станах от леглото и проверих първо в банята, а след това в хола. Никъде го нямаше. Отишъл ли си е?

Излязох в коридора без да ми пука, че съм само по нощница. Не ме е оставил, нали!? Започнах да се плаша,а също така се заключих..Какъв късмет имам днес! Слязох на първия етаж и се огледах. Всички хора ме гледаха странно, но не им обрънах внимание, защото търсих един определен човек. Когато не го видях очите ми се насълзиха. Оставил ли ме е?

-Зак? Не можеш да си тръгнеш! Нали ме обичаше?! Зак.... - плаках докато му се молех. Но той не ме чуваше. Излезе през вратата и си тръгна....

-Х-Хари.... - мислите ми бяха прекъснати от хватката на Хари около ръката ми. Той ме задърпа към асансьора и когато влязохме натисна няколко копчета. Аз го прегърнах. Занчи все пак не си е тръгнал...

-Какво правиш, Хана!? Ти добре ли си!? Как може да се разхождаш така по коридорите! - развика ми се той.

-Защо ми крещиш?! Аз търсех теб! - оправдах се.

-Ти стоеше в средата на фоайето, само по нощница....

-А ти къде беше!? Какво ти става напоследък?

-На мен ли? На теб какво ти става?

-Какво искаш да кажеш? Ти си този, който буквално избяга от ресторанта вчера, а после изчезна без да ме предопреди! - развиках му се.

-А ти си тази, която всички мъже във фоайето оглеждаха!

-Не сменяй темата, Харолд! Теб те заглежда всяка която мине покрай нас, но аз си мълча, нали?!

-Но аз не съм полугол, като някаква.... - преди да довърши замахнах с ръката си за да го ударя, но той я хвана и постави зад врата си, предизвиквайки сблъсъка на телата ни. Преди да разбера какво става той вече ме беше целунал. Задълбочи целувката и ме притисна към стената. Не се съпротивлявах. Тази целувка беше груба, но същевременно страстна и.... Не знам как да го опиша. Вълшебна? Той спусна ръката си към задника ми, но точно тогава асансьора спря и вратата се отвори. Ние се отделихме и излязохме от асансьора. Въздухът едва достигаше до дробовете ми. Когато влязохме в апартамента, Хари отново ме целуна, но този път целувката беше нежна.

-Не трябваше да ти крещя...-прекъснах го.

-Аз също... Просто се изплаших когато не те намерих. Реших, че си ме оставил.

-Никога няма да го направя, Хана! Знаеш го. - кимнах. Не знам какво точно знаех, но нещо ме притесняваше. Сякаш предстои да се случи нещо което ще ме разруши из основи. Но как? Кога?