𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 1

Сиатъл
2018

Животът е като кутия. Докато чакам автомата за закуски да спре ужасното си бръмчене, виждам как двама души се блъскат един в друг и като в унес се извиняват. Хората имат редкия навик да се извинят точно, когато най-малко се очаква и да се държат непристойно именно в обратната ситуация. Така че живота е като кутия - живееш в странни предели на социални ситуации.

Тромаво се навеждам да взема бутилката с вода и тръгвам по полирания до блясък коридор, за да я занеса на Натан. Вратата на операционната е отворена и докато минавам, виждам металната маса, която под светлината на лампите грее като зла прокоба. Студ плъзва из вените ми, затова отмествам поглед към сексапилна брюнетка пред кабинета на доктор Триша Уолтс.

- Мога ли да ви помогна?

Жената се завърта на токата на обувката си и ме озарява с ослепителна усмивка, същинско съвременно чудо на денталната медицина.

- Не, няма нужда. Чакам сина си.

Син? Изглежда твърде млада за да има син.

- Малко е късно за пациенти. - констатирам.

Тя срамежливо се усмихва. Усмихвам се в отговор и отварям капачката с подновена крачка. След няколко секундк отпивам, бутам вратата и влизам в кабинета, който делим двамата с Натан. Разбира се, всичко това без да пропусна гледката на сочният задник в дантела, който идеално се очертава под тънката пола. Тази жена е пиршество за очите на всеки мъж или жена, било то в рокля или дънки. Доверете ми се, аз знам.

- Ева.

Мигам два пъти и затварям капачката на бутилката с вода, отправяйки се към вътрешността на стаята.

- Натан.

Остро вдишване.

- Доктор Натан.

Усмихвам се.

- Разбира се, докторе.

Ако трябва да съм честна, изобщо не се забавлявам. Пациента има тумор, идва тук от две седмици и Натан най-сетне е стигнал до заключителния тест. Аз го разбрах още в мига, в който видях кръвната картина и я сравних с външните симптоми по мои лични наблюдения.

- Господин Монгомъри, трябва да ви съобщя резултатите които имаме. - започва Натан със заучен маниер.