𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 12

- Трябва да си тръгваме. Всеки момент някой може да нахлуе.

Адам се изправя, но замръзва насред движението. Някой отваря вратата към операционната. Двамата се споглеждаме и Адам бързо изключва осветлението.

- Нямаш идея колко много искам да те целуна! Притеснявам се само как ще реагира жена ти, ако разбере за нас.

Мръщя се. Това са просто мъж и жена, които търсят място за усамотение.

Точно като нас, нашепва подло гласче в ума ми. Но това изобщо не е така и аз бързо го заглушавам.

- Жена ми не е тук сега.Свали си ризата. - отвръща мъжът.

Усещам ръката на Адам около раменете си. Топлото му докосване се усеща дори през палтото и плетения ми пуловер. Гласът му е не по-силен от шепот.

- Бъди тиха. - прошепва Адам в ухото ми и дъхът му бръсва бузата ми.

Мирише на много свеж тропически аромат, който със сигурност е произведение на някоя скъпа марка.

- Без да вдигаш шум стани и тръгни бавно. Придържай се до стената. Ще излезем бързо. Няма да имат време да ни запомнят лицата.

Иде ми да се изкикотя, но се въздържам и кимвам, послушно изпълнявайки. Моето бунтарско Аз иска да му кажа да се разкара, но ако в действиетелност излезем бързо, още преди двойката да посмее да включи осветлението и да ни види, никога няма да разберът кои сме, защото ще са ни видели само за секунда. Пъшкания и звук от целувки изпълват помещението. Жената се бори с катарамата на колана на мъжа и искам да изляза по-бързо, преди да се превърна във воайор по случайност.

За щастие напипвам бравата и изхвърчам през вратата, следвана по петите от Адам. Той се спира колкото да затвори и ме настига.

- Ходи бавно.

Тока и правя. Към нас се приближават двама работници и единият оглежда Адам, сякаш се мъчи да си го спомни.

- Какво прави жената тук?

Омръзва ми Адам да ме измъква. Скръствам ръце и изпъчвам гърди, така че ясно да се вижда баджа с името и длъжността ми, висящ на врата ми.

-  Минавах да проверя дали пациентите са си взели лекарствата.

- Още преди смяна? - пита ме подозрително другият работник.