𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 16

Въпреки увереността с която съм влязла в кабинета, го заварвам празен. Разочаровано и объркано се озъртам за Адам, но освен папките и раницата му, а също и якето му, окачено на закачалката, вътре няма никого. Мръщя се срещу изражението си в огледалният циферблат на часовника.

Нали именно Филипс ме изпрати тук? Какви игри играят тези двамата?

Набирам номера на рецепцията. Дежурният лекар вдига с отегчение.

- Търся доктор Шоу. Аз съм неговата медицинска сестра, Ева Питърс.- информира го.

От другата страна на слушалката се чуват тракания по клавиатура, последвани от тихо мърморене.

- Доктор Шоу е в операционната, заедно с Нора Робъртс и доктор Кимбърли. - отговаря ми дежурният лекар.

Ядно затварям телефона.

- Филипс! - просъсквам през зъби.

Изиграла ме е. Иска Адам да ме хване неподготвена, потънала в отегчение и собствените ми разкаяни, объркани мисли. Иска да го чакам, както той е чакал мен. Вадя сандвича, който си направих сутринта и ям разсеяно, докато нова, непозната мисъл, минава през ума ми.

Коя е Нора Робъртс?

Оставям сандвича и скръствам ръце. Да видим: имаме няколко чистачки, но никоя от тях няма прякор, наподобяващ името Нора. Превъртам всеки един работник, всеки редовен панциент, всеки пазач. Остава ми само една възможност - новата медициска сестра. Наясно съм, че трябва дежурният лекар да ми е казал името на медицинска сестра, но за нея се сещам най-рядко, тъй като е тук само от седмица. Преглъщам рязко. Тук е само от седмица и вече е хвърлила очи на Адам, защото я мярнах на няколко пъти да го заглежда, докато минаваше близо до него. Във всички случаи той беше зает да говори с мен или някой друг от персонала, но проклетите й очи го гледаха сякаш говори единствено за нейните уши.

Улавям се, че знам неща, които не съм си давала сметка, че ме интересуват. Всъщност, защо изобщо съм обърнала внимание на това?

Ревнувам ли?

Удрям челото си в бюрото. Това се превръща в същински кошмар. Тихо изщракване ме кара да подскоча на мястото си. Възбудено поглеждам към вратата, но изтичникът на звука е друг. Шкафчето на бюрото се е открехнало. Вътре лежи папката за злополуката в онази вечер и макар целият цикъл от ужасни усещания, съпъвстващи спомена за онази нощ да минават отново през мен, бръквам вътре и я изваждам пред себе си. Бързо прочитам полицейските записки: