𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 6

Кафето ми замръзва и го пия студено. Междувременно палтото ми бавно събира купчинка сняг върху себе си и се принуждавам да вляза обратно вътре. Стъпките ми оставят мокри следи, но съм твърде разсеяна за да спра и да изтупам ботушите си. По пътя за офиса в който седеше Харли откривам, че по покрива, тавана и придържащите колони тече усилена работа. Половината вече са по местата си и изглеждат точно както преди, но в единият ъгъл стоят попадали бетонни плочи и сърцето ми се свива болезнено в гърдите. Препъвам се и изтичвам последните метри до новия си кабинет, влизам бързо и затварям рязко вратата. Неприятното чувство на ужас и загуба от онази вечер се връщат и отново усещам, че ще повърна.

- Добре ли сте?

Адам Шоу. Напълно съм забравила за него. Изправям гръб и поглеждам към вътрешността на стаята. На бюрото няма нито една вещ на Харли. Явно роднините му са дошли и са ги взели. Сега в средата стои папка, а в единият ъгъл има купчина разпилени снимки. Докторът изглежда сякаш съм го сварила насред нещо незаконно, затова интереса ми се пробужда и подава глава над всички останали вилнеещи емоции. Приближавам се и той въздиша, после се отпуска на стола. Тялото му поглъща голяма част от стаята. Присъствието му е силно, но някак...приятно. Взимам едната от снимките и виждам как лицето му се изопва.

- Съжалявам, че трябва да го виждате отново. Исках да разбера повече за случая. Има много неточности и неясна информация.

Взимам втора снимка от купчината. Това са снимки на случката преди седмица, изрязани от вестници или извадени от интернет статии. На всичките има големи бетонни късове, преди част от тавана на спешното отделение. Снимки на мен и Уолтс пред болницата, когато ни намери полицията, малко преди да ни разпита. Снимки на...

- Достатъчно. - Адам внимателно откопчва последната изпод пръстите ми и я поставя в папката. - Не мисля, че беше добра идея да ги оставям на бюрото. Вината е моя.

Давам си сметка, че очите ми са впити в папката. Насълзени. Изтривам ги ядно и оставям чантата си на шкафчето до прозореца. Неприятно ми е, че доскоро там са седели вещи на Харли, но него вече го няма и все някой ден ще трябва да свикна с кабинета.

- С Натан бяхме близки.

Доктор Шоу ме гледа как свалям палтото си и от него се посипва останалият неразтопен сняг. Чантата ми е подгизнала, по катарамата се стичат капки. Представям си как изглеждам: бледа, с порозовели бузи и нос. Кожата ми е така бледа, че най-малката промяна на тепературата или дори някоя микроскопска по размери пъпка, се личат от миля.