𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 22

Музиката лишава мълчанието настанало между нас от неловко усещане, обгръщайки ни в сфера от приятни ритми. Пръстите на Адам тракат с такта, бързо адаптирали се към мелодията. Скоро той получава поръчката си и обгръща пръсти около чашата, преди да отпие.

- Няма ли да се опариш? - питам междувременно, докато си взимам ново парченце от тортата с ягодов крем.

Кафявите му очи са леко притворени. Изражението му е отпуснато и не мога да разгадая дори малко мислите, които се въртят в главата му.

- Ако се опаря първият път ще изчакам преди да отпия втория.

- Така е - потвърждавам. - И въпреки това продължаваш да се срещаш с мен във всеки живот, макар накрая винаги да се оказваш с празни ръце.

Адам оставя чашата и прокарва пръсти през късата си коса.

- Ева, не знам дали си наясно, но аз не се чувствам прецакан. Не и изцяло. Вероятно смяташ че го правя по задължение, само защото без теб съм проклет да не мога да обичам повече, но истината е, че не съм обикнал друга жена по същия начин. Винаги си тук. - почуква по слепоочието си. - Тук си и те чувам как се смееш, виждам те как рисуваш, как тракаш с пръсти по масата когато чуеш някоя песен и мислиш, че никой не те вижда. Как когато се събудиш гледаш лошо и събаряш всички одеала докато спиш. Мога да спя с всяка една жена с която ми се отдаде възможност, но не мога да се преструвам, че не си представям как целувам, докосвам и прегръщам теб. Ти си навсякъде.

Не мога да изям и парче повече от торатата. Апетитът ми ме напуска.

- Спри, моля те. - прошепвам колкото само той да ме чуе. - Не знам какво е това чувство между нас. Не мога да те обикна за една седмица.

-  Няма да ти преча до края на това ти прераждане. Колкото и да не искам, ще те разбера, ако избереш друг мъж. Ще го направя във всяко едно, стига да пожелаеш.  Но...

През очите му минава странен проблясък и той бързо се навежда към мен със сериозно изражение. Протяга ръка и докосва кожата малко преди китката на дясната ми ръка.  Пръсти му трепкат като пеперудени криле, едва докосвайки. Изучавайки. Дишането ми променя ритъма си, когато импулса да го докосна в отговор изпълва цялото ми същество.

Поддавам се на това първично желание, упоявяйки сетивата си с мекотата на златистата му кожа. Двамата улавяме ръцете си една в друга и нито миризмата на сладки ягоди, нито джаз музиката са още в мислите ми.