𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 7

Когато и последният пациент на Натан излиза, двамата с Адам Шоу седим в неловка тишина. Чува се тиктакането на стенния часовник, същият като този в кабинета ни с Натан. Има по един такъв във всеки кабинет, но Харли мразеше звукът и така и не позволи на техниците да сложат в неговия. Сега доктор Шоу го беше поставил до вратата. Металният му циферблат е бял и върши работа за огледало, стига да си достатъчно висок са се огледаш. Виждам бръчките от прекалено много мисли по челото си, спомен за окаяното ми състояние от изминалите дни. Прекарах цяла седмица на дивана с Кити върху мен, втренчена в екрана на телевизора, без да гледам предаванията, които вървяха. Уолтс идваше и ми носеше всякакви вкусни неща като кексчета, боровинков пай, ребърца и дори гурме за Кити, но освен гурметата всичко отиде в коша. Бях свалила няколко килограма, а майка ми ужасно се тревожеше от кръговете под очите ми и нездравия ми поглед. На петия ден се принудих да взема душ и да придам вид на косата си, после излязох с Уолтс на кафе. Тя неспирно бърбореше за това колко е щастлива от работата си и какво щастие й донасят децата, но не разбираше, че в ума си виждах малкият Майк и майка му, смазани от бетонните плочки на срутения таван. Не виждаше Натан, бързащ да помогне на Харли.

Денят след инцидента семейството на майката подаде молба за съдебно дело срещу болницата. Изплатени бяха десет хиляди долара на роднините им, идеята да намалят обреченото чувство на загуба. Бащата на Майк се удави няколко часа по-късно. Четох, че се качил в автомобила си и карал до голямо езеро, после позволил на водата да сложи край ма живота му.

- Ева?

Връщам се в настоящето, където Адам Шоу стои зад мен. Виждам го как е навел глава и ме следи отвисоко в огледалото на часовника. Намира се по-близко отколкото бих искала. Сега вече наистина усещам дъха му, присъствието му изпива пространството. Цялото му същество излъчва топлина. Малка татуировка на дата се подава изпод часовника на китката му.

- Съжалявам.

Той премигва и среща погледа ми в огледалото.

- За какво?

- За вашата загуба.

Чертите на лицето му изразяват неразбиране. Прокарвам пръст през китката си, така че да ме види.

- Хората татуират дати на починали свои роднини. Имате такава на китката си.

Той вдига ръката си до мен. Кожата му е учудващо гладка.