𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 2

- Какво се случи?

Жената трепери. Леко, почти не се усеща, но студената й, потна ръка потръпва в моята. Тя е майка и детето й е в опасност, така че впивам в лицето й най-доброто подобие на професионален поглед.

- Какво се случи със сина ви?

Жената потръпва и прогонва упорито задаващите се сълзи с напористи, зачестени мигания.

- Бях там където ме видяхте да стоя. Чаках Майк да излезе. После...после той излезе. Излезе и беше блед, но се затича към мен и се усмихваше. Наведох се за да го взема, но той така и не стигна до мен. Получи някакъв пристъп.

Прехапвам долната си устна и я гризвам леко. Мисли Ева, мисли!

- Ял ли е нещо? Какво ви притесни, че го доведохте на лекар?

- Сутринта не се чувстваше добре и кашляше болезнено. Цял ден не престана да ми повтаря как гърлото го стяга и гърдите го болят. Помислих, че е някаква настинка, но малко по-късно каза, че му е трудно да диша и го докарах при доктор Уолтс.

Мисля си, ще може би е получил простъп и реално Майкъл страда от нещо, което е започнало да се развива. Реално обаче не мога да изключа от ума си мисълта за наследствено заболяване.

- Има ли някой ваш роднина, който да страда от нещо със сходни симптоми?

Младата майка видимо се напряга за да ми отговори. В един кратък миг виждам как зениците й се разширяват от страх.

- Да. Мъжът ми. Той има астма и боледува от туберкулоза. Но...това беше преди години. Майк беше още малко момче.

Свивам вежди замислено. Вирусите могат да използват гостоприемника си като преносител, без да го заразят. Симптимите могат да се проявят въпреки това, ако Майк все пак се е поддал на инфекцията.

- Елате с мен! - нареждам и двете заедно тръгваме след Натан и Уолтс.

Спешното отделение е само коридор от нашия и има операционна с много по-малко апаратура от тази в операционната на нашия етаж, но с разликата, че за нея не се изисква предизвестена дата за операция. Чуваме гласове - медицинските сестри които са на смяна спорят, докато Натан нарежда нещо чрез типичния си вманиачен маниер.  След като прекрачваме прага, пред нас се разкрива неприятна гледка: момчето, Майк, лежи на носилка. Очите на му са затворени, дишането му е равномерно, но той очевидно не се чувства добре, защото притиска ръка към гърдите си. Стискам длани в юмруци и се оглеждам за главния хирург на смяна.