𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 19

- Къде е ателието? - питам, тръпнейки от възбуда.

Имам да задам толкова въпроси на миналото си аз и искрено се надявам, че то ще има нужните отговори.

- Надолу по улицата, първата пресечка в дясно. - казва Адам унило. - Сигурна ли си, че не искаш да дойда?

- Абсолютно! - отсичам. - Записала съм номера ти в телефона си. Ако съм твърде далеч когато се върнем в нашият век, ще ти звънна.

Това го обнадеждава, макар и малко.

- Радвам се на предвидливостта ти. - от високата часовникова кула се чува камбана и той кимва по посока на ателието. - Върви.

Повдигам полите на роклята си и се отправям с накуцване към посоката, в която трябва да е ателието. Мое собствено ателие! Не мога да повярвам на късмета си и когато пристигам, ахвам от красотата на обкованите с железни орнаменти на растение, парапети на стълбището. Гордост от самата мен изпълва цялото ми същество. Толкова съм щастлива, забравила за момент всичките си грижи, че почти изпускам моето друго аз да завива надолу към другата улица. Ругая под нос и грабвам шалчето на някаква улична циганка, докато минавам покрай нея.

- Извинявам се, госпожо, но ми е нужен! - извиквам, докато тичам с всички сили.

Кракът ме боли, но не мога да рискувам възможността да получа отговорите си, затова преглъщам отчаянието си и се домогвам до ъгъла на улицата. Моето друго аз върви уверено. В ръката си държи чадър, а пръстите й са оцапани с боя. Облечена е в скъпи дрехи, но те са хаотично нахвърляни вирху пъстрата й рокля. Тя се усмихва на възрастна жена, която й дава да опита парче плод, който не успявам да виждя, защото някой се изпречва на пътя ми. Увивам се бързо с шала, когато осъзнавам, че това е русият аристократ Дарън. По пътя свалям жилетката си и я оставям до чантата на една жена четяща вестник, за да не ме познае Дарън. Стискам палци да не обърне внимание на една забулена жена и се бутам сред тълпата, в опит да изпреваря другото си Аз. Стигам края на пазарните щандове и се поглеждам в стъклото на една витрина.

Мисля, че ще проработи.

- Госпожице! - спирам другото си аз, в мига в който минава покрай мен.

- О! - сепва се другото ми Аз и сините й очи ме оглеждат набързо. - Да?

Виждам, че иска да ме подмине, несигурна в това какво би искала една закачулена непозната.