𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 9

- Как така искаш преместване? - директор Филипс е бясна.

Поставям ръце на масата и се оглеждам. Все още не сме привлекли излишно внимание, но е само въпрос на време. Кабинетът на директора е най-големия в цялата болница и винаги има хора от съвета, обсъждащи поредното решение на голямата кръгла маса. Забавно, но всъщност няма нищо общо с рицарите на Ланселот.

- Той не е наред с главата. - казвам. - Говори ми пълни измислици и се опитва да повярвам в тях. Не ме оставяй с този човек Роуз, моля те! Не и след случилото се с Натан и онази жена.

Думите ми имат обратния ефект на това което целя. Тя вдига ръце в яда си и отново повишава тон. Няколко души се обръщат и ни гледат с неприкрито любопитство. Просто страхотно.

- Питърс, ако не преживеем мъртвите, ще се превърнем в ходещи черупки! Не можеш да оплакваш Натан цял живот. Тук си като мой служител, като медицинска сестра и аз няма да позволя своеволия! Взехме решението за да продължиш напред. Защо постоянно си намираш причини да отхвърлиш всички? Дори не наричаш Триша по име, дявол го взел!

Свивам устни и плъзгам ръцете си в скута. Директор Филипс е права, разбира се, но Адам Шоу Наистина е луд и тя трябва да ми повярва. Но как да я убедя? Въздъхвам с ясната представа, че това ще е напразно похабен труд. Та тя го обожава! Не мисля, ще бих могла да я накарам да го намрази, дори ако стане свидетел на това, как Шоу убива бебе пингивче.

- Хубаво. - измърморвам. - Тогава искам отпуск.

Директор Филипс клати глава в отказ. Пръстите й оправят бритона и избутват няколко напуснали редиците, немирни букли, после намества годежната си халка.

- Няма да ти отпусна отпуск. Връщай се на работа.

Бясна поради всякаква липса на разбиране от нейна страна, напускам кабинета й със силно тряскане на вратата. Разочаровано гледам здравото стъкло. Искам да се счупи и да  кажа на Филипс да го плати от парите, които смята да ми отпусне като извинение за онази вечер. Не искам никакви пари, нито се нуждая от извинения. Болницата има нужда от подмяна на апаратурата за аутопсия, така че бе по-добре да отидат за добра кауза.

По пътя за кабинета на доктор Шоу на няколко пъти се спирам и премислям да хукна към вкъщи. Да напусна това място заедно с всичките спомени за Натан и да си намеря работа в друга болница. После обаче виждам лицата на толкова много лекари които ми се усмихват, грижат се за пациентите си и винаги ми помагат при нужда, а аз никога не се отнасям добре с тях. Давам си сметка, че не ценя това което имам и е възможно друга болница да не е  решение на проблемите ми.