Глава 23

168 43 48
                                    

- Къде отиваме? - пита запъхтяно Адам, усилено мъчейки се да не изостава до мен.

Вървя без да усещам болката в крака си, твърде заета да премислям вариантите. Чувам как падат ледени висулки някъде далеч зад нас и не изчаквам Адам, който се обръща да ги пигледне.

- Ти също ли чуваш всичко?

Той се изравнява с мен и ми хвърля объркан поглед.

- Какво имаш предвид?

Махвам с ръка без да визирам нещо конкретно.

- Прехвърчането на птица на стотина метра от тук, например.

Той накланя глава с още по-странно изражение. Малка бръчи се появява между веждите му, показвайки ми, че не разбира за какво говоря.

- Мога да чуя неща, които не съм чувала по този начин преди. - обяснявам. - Виждам по-далеч отколкото виждах преди малко и сякаш цветовете са по-ясни.

Адам се засмива и бърка в джоба си за нещо.

- Ти винаги си могла тези неща. Мислех, че ги получаваш с всяко прераждане, но явно в това нещо не е както преди. - той вади ключовете за колата си. - Искаш ли да използваме нещо по-бързо?

Изчаквам малко компактно пебо  да мине пред нас, преди да пресека на отсрещния тротоар.

- Почти стигнахне. - укоражавам го да не спира да върви.  

Адам въздиша и прибира ключовете обратно.

- А къде отиваме? - пита ме отново.

Напъхвам косата си в шала. Голямата метална църковна порта изкърцва, когато я отварям.

- Какво ще правим тук?

- Адам. - обръщам се към него по име, защото искам да привлека вниманието му. - Някога самоубивала ли съм се?

Той така се изненадва от въпроса, че веждите му хвъркват нагоре и устата му се отваря леко.

- Да се самоубиеш ли?  - той започва да повишава тон и подплашва няколко гарги, кацнали на голите клони на високото дърво в двора на църквата. - Защо ти е да се самоубиваш? Ако искаш да се отървеш от мен просто кажи.

Той се обръща за да си тръгне, вбесен дори само от идеята да сложа край на живота си заради него.

- Почакай! - извиквам след него и го улавям за ръката. - Ти се самоубиваш заради мен във всеки живот, слагайки начало на този порочен кръг по свое желание, след като мен вече ме е застигнало проклятието. Ами ако трябва да сложим край заедно?

𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧 Where stories live. Discover now