𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 15

Двете с Триша водим лек и отпускащ разговор, но, разбира се, спокойствието е за късметлиите, които са родени под щастлива звезда. Уюта на спокойсвието и комфорта ни напуска, в мига в който Триша решава да зададе въпроса, който така усилено отбягвам.

- Какво мислиш се случи в онази вечер?

Вътрешно се сгърчвам. Усмивката напуска лицето ми и ръцете ми спират да си играят с подгъва на палтото. Цялата съм се превърнала в бездушна фигура, заемаща просто част от пространството. Триш забелязва реакцията ми и се извинява.

- Не исках да питам това, но не съм говорила с никого по този въпрос. Нямам никакви ясни отговори, дори полицията не можа да ми даде обяснение. Ние двете и една от сестрите сме единствените, които оцеляха, но само ти си се върнала на мястото, веднага след падането.

Обръщам се рязко към нея. До този момент нямам представа, че някой ме е видял да се връщам. Стомахът ми се преобръща при спомена за същото това връщане. Всичко минава пред опите ми, сякаш се случва отново. Триш прекъсва ужасният спомен, като поставя ръка върху моята.

- Знаеш ли защо се е случило?

Издърпвам ръката си изпод нейната и се отдръпвам психически. Не знам какво мисли тя за онази случка, но аз не съм готова да говоря за нея с лека ръка.

- Не мислиш ли, че мълчанието на Филипс е много съмнително? И как бързо замени Харли! - Триш поклаща замислено глава. - Новата сестра изобщо не може да се справя с гледката на кръв.

Изправям се. Триш се сепва от рязкото движение. Гледа ме с отворена уста, опитва се да разбере какво правя. Поглеждам я право в лицето.

- Как може да не ти пука за загубата им? Говориш за тях, сякаш са част от персонала и нищо повече. Ами момчето? Глупакът Харли няма да липсва на никого, но Майк?

Триш мига объркано и опитва да каже нещо, но заеква при всяка дума от неудобство.

- Извинявай Ева, не знаех, че с Натан сте били толкова близки.

Веждите ми литват нагоре.

- Зарежи близостта ми с Натан! В онази вечер умря майка, Триша, и тя умря заедно със сина си. Не разбираш ли? - усмихвам се саркастично. - Не разбираш, защото се заравяш в офиса си и приемаш пациентите си единствено за това - пациенти.