𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 10

- Кракът ти кърви!

Адам сменя темата и аз му позволявам да се измъкне от отговора, но съвсем скоро ще го накарам да се изправи пред мен и ще си получа отговорите на всички въпроси. Той се навежда и опира глава до моята, за да види какво правят онези Ева и Адам.

- Отиват към езерото. - информира ме. - Ако отидем в къщата и те превържа, докато се върнат времевата линия ще ни върне обратно в нашия век и няма да се срещаме. Последвай ме.

Мога да се превържа и сама, но не му го казвам. Вместо това питам уж незаинтересовано:

- Не трябва да се срещаме ли? Като в книгите, в които не можеш да бъдеш на едно място с предишното си аз?

Той ме поглежда през рамо с насмешлива усмивка. Очевидно се чувства по-уверен, откакто видях, че не ме лъже. Но аз още не му вярвам напълно.

- Не. Просто не искам да се засичам с предишното си аз.

Кимам. Вървим покрай огражденията за животни, докато не стигаме малка къща на два етажа.

- Да не се отдалечаваме много от конюшните. Там е болницата и когато времето ни отпрати обратно в нашия век, е по-добре да не се появиш изведнъж в друга сграда пред хора.

От първият етаж на къщата се чува детски глас и аз се заковавам на място.

- Това деца ли си?

Срамувам се да задам следващият въпрос, но го правя.

- Имаме деца?

Адам отваря вратата и изчаква да го последвам. Когато не го правя, въздиша раздразнено. Очите му са две пусти, черни езера, когато ги среща с моите.

- Само веднъж успях да те опазя достатъчно дълго, че да имаме деца. Но ти почина при раждането.

Преглъщам буцата в гърлото си. В съзнанието ми се бута някакъв нов спомен, затова се улавям за вратата и изчаквам мислите ми да се прояснят. Той ме налюдава от вътрешността на нещо като спалня, завивки лежат прилежно пригладени на ръба на малко легло.

- Спомняш ли си?

- Не, но нещо ми казва, че не лъжеш.

Без да го погледна докуцвам до леглото. Сядам с глухо тупване. Адам затваря вратата и хвърля бърз поглед през прозореца.

- Чисто е.

Когато се обръща и ме вижда да правя импровизирана превръзка от чершафите, скръства ръце на мускулестите си гърди. Ризата му няма копчета, платът е лек и прозиращ. Виждам оформен стегнат корем без никакво окосмяване. Усмихвам се, защото не може да види лицето ми. Малко мъже нямат окосмяване под пъпа, но повечето го махат. Явно Адам на двадесет и първи век е запознат с методите за обезкосмяване.