𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 21

Точно когато започвам да се обнадеждавам, че времето ни не прекъсва, стрелката на огромният часовник се премества и се размива пред очите ми, секунди преди да удари пет. Ставам от пейката, защото тя изчезва. Едва не се сгромолясвам на автомобилния път. Бързам да се озова на тротоара и чак тогава се оглеждам. Благодарение на съвета на Адам да не се отдалечавам много, се намирам само на две пресечки от болницата пред малка сграда, служеща за склад. Якето ми е в кабинета, заедно с чантата ми. Искрено се надявам Адам да е успял да спаси другата Ева и да е добре. Увивам ръце около себе си за да се предпазя от студа.

Докато стигам до болницата съм почти премръзнала до смърт. До края на работният ден остава по-малко от час. Никой няма да направи проблем на една медицинска сестра без спешна работа, ако си тръгне по-рано. Освен Филипс. Но Роуз я няма.

Взимам чантата си и бъркам за телефона. Адам няма номера ми, затова трябва да му звънна аз. Мелодята на нашумяла рап песен изпълва кабинета, подсказвайки ми, че задачата да се свържа с него няма да пожъне успех. Протеснението плъзва под кожата ми като дразнещ сърбеж, от който не можеш да се отървеш само с почесване. Връзвам косата си на кок и оправям яката на палтото си. Събирам частите от счупенито огледало и ги изхвърлям в коша до бюрото. Несигурно натискам вратата на кабинета за да си тръгна, надявяйки се това да не е било повледният ден, в който съм видяла Адам жив.

Тръсвам глава за да прогоня тази ужасна мисъл. Натискам бравата с повече сила от нужното и затръшвам вратата. По пътя се отбивам до пазача, за да му кажа да инсталира нов часовник в кабинета утре сутрин.

* * *

Отивам в любимото си заведение и поръчвам парче торта със заливка от ягодов крем. На път за вкъщи е и казах на таксиджията да ме остави на няколко пресечки от него, за да повървя пеша.

По пътя мислите ми се бутаха като парчета на пъзел. Най-важните парчета, завързващи цялостната картина, са думите от срещата ми с другата Ева. Решението да поговоря с нея се оказа най-добрият ми избор досега. Сега, научила гледната точка на Филипс, Ева от минал мой живот и самият Адам, седя в мекият стол с пухени завивки, гледайки зимният пейзаж отвън.

Заведението е с тиха джаз музика и големи прозорци от пода до тавана. Обстановката е много уютна, с леко приглушена светлина и много нежни цветове на стените. Мирише на ванилия и боровинки, защото това е запазената им марка. Скоро сервитьорката идва и поставя тортата пред мен заедно с малка лъжичка с метална ягода вместо дръжка. Благодаря й тихо и посягам да си взема от жилираните парчета портокал, когато телефонът ми позвънява. Намръщено оставям лъжичката обратно и бъркам в чантата си.