𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 8

Следващият половин час преминава в мълчание, прекъсван от няколко нареждания на Адам Шоу и директор Филипс. Тя стои пред стаята ми, а Шоу ме наблюдава от стола до прозореца, подпрял буза на ръката си. Ястребовият му поглед не изпуска от внимание нито едно мое движение, така че лесно може да се обясни лошото ми настроение. Да бъда в една стая с този човек започва да се превръща в изкуство за търпението ми, а да бъда така зорко наблюдавана ме изнервя.
На вратата се почуква. Адам Шоу вдига глава.

- Да?

Директор Филипс влиза, за да оповести, че всичкият персонал си е тръгнал и шофьорът на таксито е настанен в крилото за пациенти с изкълчена китка и множество натъртвания. Дали са му болкоуспокояващи. За негов късмет се е блъснал в контейнер за смет и е спрял. На сутринта щели да го изпишат. Уведомява ни, че в това отделение сме останали само ние тримата, заедно с пазача. Тя казва, че трябва да се прибира вкъщи и аз някак изтиквам желанието да протегна ръка като малко дете към нея, за й кажа да не ме оставя сама с Шоу. Но аз съм голямо момиче и не правя нищо такова. Двамата й пожелаваме приятна вечер и тя напуска, съпъствана от тихото изщракване на бравата.

Трябва да знам как успя да ме спаси. Защо го направи? Що за човек рискува живота си за някого, когото познава едва от няколко часа?

- Как бяхте там когато колата щеше да ме блъсне? За последно ви видях на стълбището.

От позицията на която седи слънцето свободно пада върху скулата му, спуска се по врата и по широките рамене, подчертавайки почти всяка извивка на младия доктор. Преди време исках да нарисувам мъж като него - масивен и магнетичен. Излишно е да казвам, че никога не ми се получава. Влагам прекалено много чувства и накрая листа се оказваше на дъното на коша, заедно с усилията ми. Трябва да призная, че при други условия Шоу би бил точно това което търся - млад и доминантен, но внимателен. Има дълги пръсти, а миглите му хвърлят сянка като птици. Сега тези птици се спускат и прикриват кафявите ириси, които не пожелават да ме погледнат, докато отговаря на въпроса ми. Нима изпитва срам?

- Продължих да тичам след теб. Имах предчувствие, за което се надявах да не се окаже истина.

- Какво имате предвид? Защо сте толкова... - запъвам се в търсене на правилната дума. - странен?

Ръката на Шоу се спуска и той стиска облегалката на стола. Кожата изскърцва под пръстите му. Малка вена изпъква върху челото му, правейки младото му лице да изглежда заплашително. Клепачите на доктора са здраво стиснати и когато ги отваря отново, очите му прогарят дупка в мен.