𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐬𝐢𝐧

Глава 4

Съсредоточавам да отпия от кафето си. Правя го бавно. Без резки движения. Уолтс ме следи изкъсо, докато крачи уж разсеяно на метър от мен. Притеснението й се дължи на това, че ще прекрача прага на болницата за първи път от седмица насам. Тя също беше там в онази вечер, но никой от колегите които загуби не й бяха близки.

Несигурността ми за днесшния ден се прояви още в метрото, къдет разлях половината си кафе по ризата на някакъв мъж. Извиних се, което е нетипично за мен, а после - отново нетипично - мълчах през целия път до болницата.

- Ева, ще влизаш ли?

Кимам. Стискам чашата и прекрачвам последното стъпало. Палтото ми не ме предпазва от смразяващия студ на зимата и бързо пристъпвам през входа. Вътре е същото, каквото беше и преди: коридорът е оцапан с мокри стъпки, по стените висят афиши. Обяви за работа се появяват при центъра за информация и празнотата в сърцето ми ме стряска. Забавям ход. В чий кабинет ще ме сложат сега?

- Какво има?

Уолтс се е превърнала в мой личен пазач от мен самата. От няколко дни идва вкъщи и се натрапва на мен и Кити, а той дращи по пода и мяука за помощ, когато Уолтс го вдигне за прегръдка.

Натан ми липсва.

Ето, признавам си. Натан ми липсва. Той беше единственият с когото се разбирах тук. Е, донякъде, но бяхме приятели.

- Абсолютно нищо. - отговарям и извиквам пресилена усмивка на лицето си.

Тя ме разбира. Само тя и двете сестри, оцелели при ужасът през онази вечер ме разбират. Но не разбират загубата. Уолтс е нова тук и няма никого до себе си. Пациентите й са повече, отколкото може да поеме и тя дава цялото си внимание на това да помогне. Натан правеше същото.

- Хм. - Уолтс очевидно изобщо не ми вярва.

Обгръща раменете ми с ръка и ме води към директора на отделението. Възрастната жена с дълбоки бръчки никога не е била мила към никого, но ето, че сега става и с тъжен поглед улавя ръката ми между своите.

- Знам колко близки бяхте двамата с Натан.

Едва ли, мисля си, но кимам в отговор. Все пак е утешаващо да не ти се развикат, че не си останал вътре. Че е имало шанс да ги предупредиш. Защото нямаше.