Джимин и Александра бяха щастливи. Вървяха и си говореха, както се смееха. Един вид бяха влюбени гълъбчета. Докато изведнъж усмивката и хармонията бе изчезнала за миг.
Няколко хора на Стивън се опитваха да поправят грешката заради гневния им господар. Проследиха ги когато се скриха в колибата и им устроиха засада. Сега ги бяха обградили. Бяха и въоръжени, докато Александра се бе изплашила за живота на любимия си и мислеше, че бяха беззащитни. Джимин като че ли усети това и леко се подсмихна, защото след неговата проява, знаеше, че тя щеше да остане учудена и възхитена от мъжката му смелост също.
- Какво искате?- попита Джимин доста студено.
- Г-н Стивън ни нареди да отведем вас и да ни предадете момичето! Моля не оказвайте съпротива!- отговори един от хората му.
- Ами ако не искам да я дам?! Кажи на господаря си, че може да управлява когото си поиска, но не и собствения си брат!- отговори му насмешка той.
Друг през това време се опитваше да нарани Александра, но тя успя да го нокаутира. Веднага се започнаха стрелбите. Джимин успя да пребие няколко, след което бе издръпнат от любимата си, за да се скрият. Той извади скъпите си пистолети и започна да цели враговете си.
- Ч...чакай, но ти откъде ги имаш?- бе учудена Александра.
- Скъпа моя, това, че ти изглеждам като ангелче, не означава, че не мога да бъда и дявол!- намигна й.- Май забрави с кого си имаш работа!
Тя докато се опитваше да се осъзнае, той бе излязъл наяве да се бори.
Гледна точка на Александра:
Чакай какво?! Джимин бе въоръжен?! Как така? Аз мислех, че едва ще се измъкнем живи, та затова бях готова да жертвам живота си.
Изведнъж някой от враговете ни ме спипа. Опитах се да се боря, но този се оказа 10 пъти по-силен от мен. Бях победена. Нареди на едни да ме държат здраво. След това направи знак всички да обградят Джимин с оръжията си. Когато той се обърна, беше малко шокиран от това какво се случва. Аз бях пред него, просната на земята, окована от други тежки и враженски ръце. Този, който ме спипа се провикна:
- Г-н Джимин, моля предайте се! Обещаваме, че няма да й направим нищо! Тя е жената на г-н Стивън! Моля, спрете се!
Джимин гледаше ту него, ту мен. Не можех да разчета нищо от физиономията му.
* Край! Сигурно ще ме остави на произвола на съдбата!* помислих си аз. Все пак той имаше избор пред себе си- да избере да властва и да живее или да бъде с един крак със смъртта с мен. Кой ли би избрал смъртта, освен мен?! Затворих очи и се опитах да се подготвя психически за това, че ще се откаже от мен. Спомнях си онези наши мигове заедно и... без да се осъзная сълзи ми бяха потекнали по бузите ми.
Мина се цяла вечност, докато не чух;
- ЗА ДА Я ВЗЕМЕТЕ, ТРЯБВА ДА МИНЕТЕ ПРЕЗ ТРУПА МИ, НЕХРАНИМАЙКОВЦИ ТАКИВА!- изкрещя от ярост Джимин.
Отворих очите си, стресната от вика му. Но какво да видя? Джимин се биеше с всички.О, колко мощен бе той! Блузата му подчертаваше перфектното му тяло и той тъй смело, тъй мъжествено се биеше и то, за да запази ценното си! Останах с отворена уста не заради сексапилността му, но и заради храбростта му...Бе нещо повече от супергерой. А аз не можех да повярвам, че съм момичето, заради което той така се бореше. Навярно не го заслужавах...
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
( съжалявам за това се сетих първо)
След няколко минути всичките бяха повалени на земята. Този, който ме бе хванал , нареди на онези, които ме държаха здраво да ме отведат. Като първо, естествено ме завързаха здраво с метални синджири и ме отведоха. Но бях твърде далече от Джимин. Той се бореше все още, затова и не ме видя. Опитах се да го извикам, но ми бяха запушили устата.
Отвеждаха ме. Чух как той се провикваше името ми, но не можех да се измъкна. Обърнах се и го погледнах за последно. За последно тъй енергичен...Стекоха ми се сълзи от очите. Влачеха ме в една кола и ми вързаха очите. Поплаках си тихомълком, докато потегляхме...към смъртта ми...
Съжалявам, ако нещо ви се стори скучно тази глава...Постарах се да има и екшън. Очаквам мненията ви. Обичам ви! Дано го харесате!
