Спомени ( Imagine with Park Jimin)

Съобщение...

          Скъпи читатели и бъдещи читатели...

         Първоначално бих искала да заявя на тези, които ме подкрепиха, че искрено съм им благодарна, защото от тях получих наистина много вдъхновение и кураж да продължа, както и съм благодарна на тези читатели и бъдещи читатели, които отделиха от времето си, за да прочетат книгите " Тайният часовник" и " Спомени"!

  Бих искала да ви кажа нещо, за което сигурно сте забелязали, но все пак нека го кажа- и двете книги бяха с послание, тоест те не бяха само имаджин истории с мембърите на BTS. В "Тайният часовник" исках да предам посланието, че мечтите съществуват, ала в " Спомени", че човек не бива да се отказва и трябва силно да опитва, докато не може.

  Защо исках да предам тези послания на вас? Сега, една част от вас сигурно ще си кажат, че това са само измислени клеширани "поговорки", с които се опитвам да мотивирам хората за изгубена кауза. Не, повярвайте ми не е така, защото аз изпитах всичко това на свой гръб и днес съм готова да  ви разкажа нещо за себе си и може би така ще ме разберете за какво ви убеждавам във всичкото това...

  Аз съм едно 17 годишно момиче, което пише романи, стихотворения и сценарии. Обаче зад този факт се крие едно 17 годишно момиче, което пише, криейки се, защото никой от близките му не го подкрепя писането...Обаче, за да мога да имам куража да пиша тук, да не мислите, че не преминах през трудности?!

  Искам да се обадя на тези, които са тормозени, неразбрани и  критикувани...За тези, които са изгубили пътя си и се опитват да потиснат своите мечти и талант вътре в себе си. За тези, които се крият зад гордостта и стените си...Искам да кажа едно- борете се, не се крийте! Дори да сте критикувани, дори никой да не повярва във вас, защото...защото и аз съм една от вас... И мога да ви призная, аз съм едно 17 годишно момиче, което е тормозено по най-ужасния начин  за  почти цели 11 години! Заедно с това когато започнах да пиша, отначалото хората много ми се подиграваха, много ме хейтваха, принуждаваха ме да се откажа, дори мога да кажа, че нашите не искаха да приемат това, но аз не се отказах. Да, понякога бях доста депресирана, понякога бях наранена, понякога се сблъсквах с всевъзможни трудности, но въпреки това, аз не се отказах и на пук на тях продължих. Ала сега? Сега вие ме подкрепяте, както и повечето хора започнаха. Да, пак се сблъсквам с всичкото това, което изброих, но важното е, че аз не се отказах, а продължих, колкото и да ме болеше, колкото и понякога нещата да изглеждат непосилни...Защото ако се бях отказала, това означава да се откажа от същността си, ала никой не може да се откаже от нея. Видях, че има хора, които сигурно са на и по-лошо положение от мен, та заради това исках да ви вдъхновя с тези две истории. В " Спомени" специално използвах като за герой Джимин, тъй като мотото си беше и негово и нали...да не стане нещо като дискриминация (исках чрез него да придам посланието си по свой начин), но не си мислете, че и аз нямам свое собствено послание!

  Затова, ще ви помоля каквото и да стане, не се отказвайте и бъдете себе си, както и силни! Не се крийте зад образ, който не ви принадлежи...Знам, трудно е, но...не потискайте мечтите и надеждите ви! Много добре знаем, че отвътре в душата ви все ви нашепват, че те съществуват, така че вслушайте се в тях, не ги потискайте!

И ето го моето мото:

    Само защото ти ми казваш да се откажа,

    аз заради теб няма да се откажа!

   И много пъти ще ти разкажа-

    Това не е само приказка ще ти покажа!

Надявам се да съм успяла да ви вдъхновя и чрез тези книги да съм успяла да предам двата послания! Обичам ви! ❤❤❤❤❤❤❤💜💜💜💜💜💜💜