16.

104 11 1
                                    


   Неутрална гледна точка:

   Навън бе заваляло като изведро. Джимин, носейки в обятията си Александра и на гърба багажите, се запъти към една колибка, за да се скрият от дъжда.

  Александра гледаше с възхищение Джимин, защото бе станал още по-неустоим когато бе мокър. Блузата му бе прилепнала, така че мускулестото му тяло се очертаваше, ала косата му- о, тя още по-секси изглеждаше като е мокра.

 Блузата му бе прилепнала, така че мускулестото му тяло се очертаваше, ала косата му- о, тя още по-секси изглеждаше като е мокра

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

  Това, което тя не забелязваше е, че от време на време и той я гледаше с още по-голямо възхищение.

* Олеле, как ще устоя на такава красота като нея?! Особено когато е мокра и беззащитна в моите обятия... Тя е само и само моя!*- мислеше си Джимин.


Твоя гледна точка:

  Уха, той бе толкова красив! Не...нещо повече от красив! О, боже сърцето ми само как тупти, имам чувството, че ще изгубя и съзнание, както ума и дума! Само дано той не чуе как ревностно и бясно ми тупти сърцето, като че ли ще изскочи от мен!

  Влязохме в една колибка. Той по някакъв начин се освободи от багажа. Ала след това ме стегна още повече в обятията си, вместо да ме пусне. Наблюдаваше ме тъй...интересно. Опитах се да не правя очен контакт с него, за да му видя реакцията, малко гъделичкайки го по мускулестия му гръден кош. След като установих, че ще продължава още да ми разтуптява сърцето с този негов интересен поглед, не се сдържах и се усмихнах.

- Джимине, защо ме гледаш така?!- и несъзнателно се усмихнах още повече.

- За наказание за това, че си доста неустоима и за това, че ме подлудяваш, а гъделичкането ти още повече влошава нещата, принцесо!- нахвърли ми се и ме целуна лакомо и страстно.

  Отдръпнах се заради недостиг на въздух. Сложих пръстите си върху устните му и малко се  изкикотих като дете.

- И аз те обичам много, но моля те, бъди по-спокоен!- изгледах го някак си сладко.

- Не мога, принцесо!- каза той и въздъхна.


Гледна точка на Джимин:

  Ах, тази Александра!  Подлудява ме! Едва се сдържам! Иска ми се да...ох, не мога да й се наситя!

  Щом се отърсих от тези мисли, осъзнах, че тя е заспала. Само колко бе сладичка! Добре, че в тази колибка имаше дюшек и одеяло. Постлах дюшека и оставих Алекс да спи. Завих я също. После пак я погледнах...Лунната светлина я бе отразила така, че тя самата блестеше заедно с бялата си кожа и дългата й спусната в кафяво коса. Докато й се любувах, галех й косата. Целунах я по омекналите й устни и... заспал  съм до нея.


Гледна точка на Стивън:

- Господине, един от хората ни е бил застрелян, докато е бил на крачка от Александра!- репортираше ми този, който командваше хората ми.

- ПО ДЯВОЛИТЕ!- ударих с юмрук масата. Бях доста бесен. - Как, КАК МОЖЕТЕ ДА СТЕ ТАКИВА ГЛУПАЦИ! НА ЕДНО РАЗСТОЯНИЕ ОТ ТОВА ПРОКЛЕТО МОМИЧЕ, А СЕГА ПАК СА ИЗБЯГАЛИ! НЕ, ОПРАВЕТЕ ВЕДНАГА ТАЗИ ГРЕШКА, ИНАЧЕ ЩЕ ВИ ЗАСТРЕЛЯМ ВСИЧКИТЕ ПО ПРАЗНИТЕ ВИ МОЗЪЦИ!- разкрещях се.- А сега изчезни от очите ми преди да съм те застрелял!- и той уплашен побърза да излезе от офиса ми. Май дори хукна. Не ми пукаше.

   Взех бутилка уиски и започнах да пия. Напоследък само алкохола можеше да ме успокои.

- Само да ми паднеш в ръцете, Александра, само да ми паднеш в ръцете...да видим докъде можеш да избягаш, а ти Джимине, ще си платиш за всичко!- започнах да се каня.

 Като се замислях, всъщност не знаех дали ненавиждах това момиче и исках да я накажа, заедно с това да я използвам като за забавление, или се влюбвах в нея...Не знам...Не ми се мислеше, затова наредих да ми доведат момиче, което да ми оправи настроението. Откога ли не съм имал задоволителна нощ?! 🤨😏 


Неутрална гледна точка:

  Джимин се бе събудил на сутринта. Александра все още спеше сладко. Той я наблдаваше, галейки бузата й. След известно време и тя се събуди.

- Джимине, откога си буден?- усмихна му се тя.

- От толкова, колкото да наблюдавам как най-сладкото същество на света спи!- отговори той много мило и с влюбен поглед я целуна страстно. 

  Оправиха се и излязоха от колибката. За късмет пак бе слънчево времето с ясни облаци. Отдалечиха се с няколко метра от колибата, но спряха, като усмивките им моментално изчезнаха, защото бяха...обградени...



И сега какво мислите, че ще се случи?!😉🙄😏

Надявам се тази глава да ви е била интересна, както винаги мненията ви са добре дошли за мен и...обичам ви!❤❤❤💜💜💜

Спомени ( Imagine with Park Jimin)Where stories live. Discover now