Неутрална гледна точка:
Булката и младоженеца бяха готови. Естествено, че единия бе в едното крило на имението, а другия в другото крило.
След няколко часа двамата се засякоха по най-дългия коридор на имението. Слънчевата светлина, идваща от големия прозорец, сякаш и тя очакваше с нетърпение да ги осветли още повече на сватбата им.
Щом Джимин видя своята булка, той се усмихна до уши и бе така зашеметен от красотата, че всеки би могъл да му разчете емоциите от очите му. Александра пък бе радостна, че вижда Джимин. Даже бе забравила за миг, че е булка, виждайки го в костюм, подчертаващ още повече красотата му.
И двамата вървяха бавно без да се отделят от очи...без сърцата им да спрат да туптят лудо.
- Джимин...-ахна тя.
- Александра...
Приближиха се един към друг и се хванаха за ръце.
- Цялата блестиш...- огледа я зашеметено.
- Ако булката не е щастлива на сватбата си, то кога тя ще е щастлива?- Александра бе повторила израза на Джимин.
- Докато не спре да опитва докрай!- отговори й той.
Тя сведе поглед и се усмихваше. Джимин я погали леко по бузата й.
- Толкова много те обичам, че ме е страх да те изгубя завинаги. Не можеш да си имаш и на представа за колко ми безсънни нощи, за колко ми мисли, неспиращи бурно да бушуват в главата ми, си виновна ти! Представях си го по друг начин, но съжалявам, че не е толкоз много романтично, обаче ти обещавам, че аз ще съм ти най-романтичното и най-ценното нещо в живота ти! Толкова много си красива, че дори и този пръстен не би се мерил с красотата ти!- той коленичи пред нея с много красив пръстен.- Александра, моя първа и единствена любов, моят живот, ще се омъжиш ли за мен?
Тя едва не се разчувства, но беше твърде много щастлива, че чак очите й блестяха повече от скъпоценните камъни.
- Хиляди пъти да!- извика тя.
Той бе десет пъти по-радостен. Сложи й пръстена и я целуна страстно. Отделиха се след няколко минути без въздух.
- Мисълта, че вече си само моя, ме кара да полудявам още повече!- прошепна й в ухото, след което я занесе на церемонията в стил булка.
YOU ARE READING
Спомени ( Imagine with Park Jimin)
FantasyА може би за последно щях да дишам така на пресекулки... Настъпи тишина... Странна и гробна тишина! Дали вече бях мъртва? Вдигнах поглед и видях...