Спомени ( Imagine with Park Jimin)

12.

Неутрална гледна точка:

  Джимин държеше Александра здраво за китката й, като каза:

- Никъде няма да ходиш!

  Александра внезапно спря вцепенена и гледаше водата, докато Джимин нея. Така стояха поне няколко секунди, но разбира се, че и за двамата това бе цяла вечност. Тя се обърна и влюбените им погледи се срещнаха.

  Джимин се бе осъзнал и се обади със строг глас.

- Няма да ходиш никъде. Не съм решил каква ще ти е присъдата. Не забравяй, че с кого си имаш работа.

  Сърцето на Александра се късаше от яростния поглед на Джимин, но реши да се направи на силна, за да не изглежда уязвима.

- Казах ти с тези рани няма как да оцелея! Какво искаш  още?Пусни ме да си вървя, иначе...- започваше да повишава тон.

- ИНАЧЕ?- Джимин я бутна и тя се строполи на пода. По погрешка падна върху все още незарасналите си рани и издаде звук, изразяваща болка. На него му стана гадно, но не продължи да бъде яростен. 

  Тя се обърна към него с насълзени очи, но той я гледаше яростно.

- Тц, тц, само каква си ужасна! Ти наистина глупава ли си? Или...по-скоро си мислеше, че ще ни въртиш на малкия си пръст?! Ти уби баща ми, как очакваш още да те пусна.... Сега обмислям дали да те убия, или да те оставя да ставаш играчка на Стивън, защото ти само за това ставаш. После питаш защо първо те спасявам, после те наказвам...А ТИ ТОГАВА ЗАЩО СЕ НАПРАВИ НА ГЕРОИНЯ ОНЯ ПЪТ И МЕ СПАСИ?! ЗАЩО ПЪРВО СЕ ПРАВИШ НА НЕВИННА, АЛА ПОСЛЕ БЯГАШ?! Да, наистина тези като теб могат само това да правят...Ама не знаех, че си била страхливка.- по бузите на Александра се спускаха сълзи.- Ти само си измамница, която става само за играчка на мъжете... - още критикуваше Джимин.- Тц,тц, жалко такова хубаво момиче, ала да е убийца!

- Спри!- каза студено Александра, която не издържаше.

- Трябваше онази нощ да те убия!- отвърна Джимин, като вече бе извърнал гръб към нея и си отиваше.

  Александра не бе успяла да се надигне, но за късмет поне гласа й бе мощен. Плачейки, викаше:

- ЗАЩО ОНАЗИ НОЩ НЕ МЕ УБИ? Само аз съм убиица, нали Джимин? Само аз съм най-злата измамница? ДА, аз убих баща ти! Да, аз съм убиица и не се гордея с това! Може и в очите ти да съм страхливка- плачеше тя.- но същия този твой баща отне живота на майка ми! Ти докато прекарваше онези хубави мигове с майка ти и баща ти, докато се караше с брат си, аз бях оставена без майка, без баща! Аз бях сираче, което се грижеше за сестра си, а сега дори не знае къде е!- силно плачеше- Аз бях изоставено сираче, което трябваше да се бори с гадостите на живота! РАЗБРА ЛИ? 

   Джимин остана потресен от чутото. Инстиктивно спря и се обърна. Не можеше да повярва какво чуваше от плачещата Александра. 

- И не, не съм играчка!- продължаваше да вика с повишен тон тя.- Обаче съм  влюбена в теб. Глупачка съм , какво да направя?!- хлипаше.-  Но откакто разбрах, че си брат на Стивън, разбрах, че и ме имаш само за такава! СЕГА ДОВОЛЕН ЛИ СИ?1 ОБИЧАМ ТЕ! А СЕГА МЕ ПУСНИ ДА СЕ РАЗКАРАМ, НЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ ТВОИ ИГРАЧКИ, ЯСНО ЛИ ТИ Е?!

  Джимин бе останал без ума, без дума. Сърцето му туптеше все по-учестено, бе по-шокиран от това, което чуваше. Накратко...едва не му падна ченето!

Съжалявам, че пиша толкова късно. Надявам се да не сте изгубили интереса си!