Спомени ( Imagine with Park Jimin)

18.

Гледна точка на Джимин:

   О,не! Това не можеше да е истина! Отвеждаха Александра! Отмъкваха я. Тичах след нея. 

- АЛЕКСАНДРА! АЛЕКСАНДРА!- виках името й. Тя се обърна. Бе разплакана. Погледа й ме умоляваше за помощ, но и в същото време като й за прошка, като сбогуване. Сякаш я виждах за последен път...Отведоха я...

  Не успях! Стивън я взе! Трябва да я спася. Тя ще бъде или убита, или забавлението на ужасния ми брат. Само като си помисля, че неговите мръсни ръце ще я докосват, ме подлудява.

  Един от бодигардите ме хвана. Влачеше ме към колата ми. Вървейки,  изведнъж го ударих  в знак да не ме държи и изкрещях толкова силно, че сигурно скалите са се разтресли. Свлачих се на земята.

- ЗАЩО? ЗАЩОООО? - крещях истерично.

- Знам, че е трудно, но трябва да я забравите... Щом съдбата не е отредила нещо, колкото и да се борите, пак няма да можете да го пренапишете!- чух гласа на секретаря ми. 

  Не успях да намеря сили. Бях рухнал напълно. Зарових глава в обятията му. Не ми пукаше какво мислеха другите или как изглеждах отстрани. После станах и се качих в колата. Отведоха ме в имението. Вече нищо, ама нищо нямаше да е както преди!

Гледна точка на Александра:

   Бях отведена в имението на Стивън. Проснаха ме на пода. Пред мен бе изправеният Стивън. Той седеше и се смееше злобно.

- Ахх Александра, хахаха, казах ли ти, че ще ми паднеш в ръцете! ХАХАХА! - гледах го отвратена. 

  Той стана и ме погали по косата, после по бузата му. Отдръпнах се и го изгледах кръвнишки. Смееше се.

- Вече ще бъде така независимо дали ти харесва или не! Сега ще бъдеш моя, ако не искаш твоят Джимин да умре! Ясно ли ти е?

   Нищо не му отговорих. Кимнах. Колко подло от моя страна... Отведоха ме в една стая и ме заключиха...С една дума, бях под домашен арест, всъщност бях под домашен ад!

Неутрална гледна точка:

   Стивън бе осъзнал, че имаше чувства към Александра, та затова промени плана си. Вместо да убие Джимин, той мислеше първо да раздели влюбените, та след това да го убие. 

  Минаха се няколко дни...

Гледна точка на Джимин: