Част 18

31 3 0
                                    

Катърина

- Катърина? - аз пак не одговорих - Катърина виж. Братовчет ти.... - прекъснахте го

- МЛЪКНИ. НЕ МИ ГОВОРИ. ТОВА НЕ Е КАТО "КУПИХ СИ КОЛА БЕЗ ДА КАЖА" - станах и го извиках на среща му

- ТИВА Е ПРЕКАЛЕНО СЕРИОЗНО. ЗАБОГА ТОЙ Е МАФИОТ. КАК МОЖЕ ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ТОВА Е НЕЩО НОРМАЛНО - продължих да викам

- Знам. Успокой се - каза Димитрий

- НЕ МИ КАЗВАЙ ДА СЕ УСПОКОЯ - виках - КАК ДА СЕ УСПОКОЯ? ДА ДИМИТРИЙ ТОВА Е НЕЩО ОБИГНОВЕНО ДА ПИЕМ ЕДНО КАФЕ И ДА ОТИДЕМ ДА ГРЪМНЕМ НЯКОЙ. ЗА ДА СИ ПОДЪРЖАМЕ РЕПОТАЦИЯТА. - виках и почнах да се смея като истеричка

- Успокой се - каза той

- СТИГА СИ МИ КАЗВАЛ ДА СЕ УСПОКОЯЯЯЯ. - казах аз.

Една сълза се търкулна по лицето ми. Димитрий се добрижи и се протегна да я избърше но аз се отдръпнах.

- Не прави така - каза той - Не се отдръпвай от мен. Недей.

Седнах на леглото. Сложих лици в ръцете си. Димитрий седна до мен. Дръпна ме и ме сложи в скута му. Обвих вратът му с ръце и се разплаках.

Завинаги заедноWhere stories live. Discover now