Ема
Със Сергей се смеехме докато слизахме по стълбите, за да отидем в кухнята. Сергей ме дръпна зад гърбът си. Погледнах през рамо и видях, че в кухнята беше тъмно.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЕМА
Чух силну викове от кухнята. Завесите от прозореца се разтвориха и в кухнята стана светло. Там бяха Катърина, Димитрий, Нина и Антоан който държеше торта.
- Как разбрахте? Мислех, че сте забравили
- Имаш рожден ден? Защо не ми каза? Ставаш и на осемнадесен
- Сергей?
Той се обърна и тръгна на някъде. Аз свиках името му и тръгнах след него.
- Сергей
- Защо не ми каза?
- На никой не казах
- На мене трябваше
- И кога по точно да го кажа? "Хей само да ти кажа след няколко дена имам рожден ден "? Все едно си прося подарък или нещо подобно
- Трябваше да ми кажеш
- Добре. А ти каза ли ми?
- Какво?
- От къде да знам, че рождения ти ден не е утре или след няколко дни.
- Има време до рождения ми ден
- Добре, а би ли ми казал ако има няколко дена до рожденият ти ден? Просто ей така
- Трабваше да знам. Кога щеше да ми кажеш?
- Ами малко по-късно. Трябва да отида при баба и при дядо
Той ме погледна. Аз се преближих до него и го гушнах.
- Нещо искаш ли да ми кажеш - попитах и го целунах по бузата
- Нямам подарък
- Напротив. Ти си моят подарък и никой, и никога не съм и няма да имам такъв подарък. О..би..чам.. те, много
Той се наведе и не целуна след това се върнахме в кухнята.
- Имам въпрос. От кога сте тук?
- Достатъчно - въздъхна Антоан и изпи на екс чашата с вода, и погледна Нина
Аз наведох глава и ударих Сергей по рамото. Всички се засмяха. Закусих ме и след това дойде и редът на тортата.
YOU ARE READING
Завинаги заедно
RomanceКнигата я мисля в момента Искам да се извиня, ако има правописни грешки и съм пропуснала знаци🤗 -------------------- - Няма. Ела. Дай водата. - каза той и бутна стола назад - Заповядай - казах. Той я пое от ръката ми - Благодаря много е вкусна - к...
