Част 22

30 4 0
                                    

Ема

Сергей беше излязал. Аз стоях сама в стаята. Събота (вдруги ден) имам рожден ден трябва да ходя при баба и дядо, а в неделя си тръгвам за Търново и не знам кога ще дойда пак. За толкова кратко време се сближих много със Сергей. Аз се сприятелявам, може да се каже бързо с хората, който искат да се сприятелим (с една думи тези който не искат са надуфки ). Но да допусна толкова близо човек който познавам от няколко дена. Това не съм аз. Какво ми направи той? Възможно ли е това да е любов от пръв поглед? С него ми беше първата целувка, с никой друг не се бях държала толкова грубо. И това влияние. Това, че знае какво да направи за да ме разсее. Но ми е малко познато. Но от къде? Никога не съм се ядосвала толкова, освен........ .
Ще го убия. Но първо трябва да разбера дали е той. Ако е той найстина първата ми целувка е била с него (само ви кажа от целуфка до целуфка има разлика /едната е лигава/🙈🙉🙊). Излязох от стаята и тръгнах по коридора. Вратата на кухнята се отвори и от там излезе Сергей

- Принцесата е решила да стане. Хайде ела в хола. - каза и се усмихна.

- Само да се измия - казах, а той кимна

Влязох в кухнята и си измих ръцете. Тъкму ги подсушавах с кърпата когато някой ме целуна по вратът. Стреснах се и поцкочих. Обърнах се и пернах Сергей по рамото, и се хванах за сърцето.

- Ти нормален ли си? - казах аз

- О да не те стреснах? - каза с вдигнати вежди. Правейки се на изненадан.

- Ха Ха Ха. Много забавно няма що - казах аз и тръгнах да го заобикалям. Но той застана пред мен и не ми позволи да мина.

- Мисля, че забравяш нещо - каза той. И си подаде устните като за целувка.

Беше толкова смешен, че не се сдържах и се засмях.

- Хей защо ми се смееш - каза Сергей нацупен.

А на мен ми стана още по смешно.

- Може би, защото си смешен - казах аз и чак ми потекаха сълзи

- Радвам се, че съм ти смешен - каза той и се отдръпна.

Почна пак да си мие ръцете. Аз пъхнах ръце под тениската и помнилвах гърдите му (боже от къде ми дойде това аз съм толкова скромна, че ако най-добрата ми приятелка в даскало разбере. Ще каже: "Сънувала си много яки неща. Де и аз да сънувах тъкива. Е после отлетяхте ли към залеза", а след обежденията, че е вярно и тя като повярва "Ти, ти. Докато не видя не вярвам." ам да).

Завинаги заедноWhere stories live. Discover now