It always makes sense

Филма

Взехме си нещо за хапване и седнахме на една пейка с Райли.Не бях сигурна дали исках да провеждам този разговор.Въобще се чудя в какво ли съм сигурна?
-Слушам те.
-Райли не мога да ти обясня какво изпитвам.
-С Еди сме на мнение, че може би той те харесва или може би не.
-Какво искаш да кажеш?
-Искам да кажа, че Ник не изглежда като момче за сериозна връзка може би те иска, но само за една нощ.Съжалям, Мегън-хвана ме за ръката
От думите ѝ ме заболя,но може би наистина е права Ник ме иска, но само за една нощ.А, аз си мислех нещо друго.
-Не се бях замисляла над това права си, но нека не казваме на Еди за това.
-Остава си между нас.
-Аз ще тръгвам-не ми се стоеше повече тук.
-Добре ли си?
-Да, добре съм разбира се-опитах се да се усмихна.
-Добре, ще се видим утре в училище-прегърна ме тя.
Невероятно, Мегън отново ти с твоята найвност.Може би  трябва да се отдалеча от него така ще разбере, че няма да му се вържа на номерата и ще ме остави.

Прибрах се и си легнах.Трябваше да си оправя стаята, но нямах желание за нищо.
-Мегън слез долу-викаше ме майка ми.
-Идвам, мамо.
Слезнах долу и го видях.Сърцето ми щеше да изкочи.Беше с черен костюм толкова много му отиваше.
-Как може да не си готова, та Ник дойде да те взема за бала.
-Няма проблем дори мога да ѝ помогна-усмихна се и ми намигна.
Телефонът ми извибрира и ме събуди.Всичко това е било сън.О,не отново сънувах Ник.
Всичко ми беше размазано някой ми беше писал "Долу съм" не видях от кой е сигурно е Еди.
Слезнах и отворих вратата.
-Какво правиш тук?!
-Дойдох да те видя цял ден ти пиша, а ти не ми отговаряш.
-Не знаех, че вече сме женени и, ако искаш да знаеш бях заета-скръстих ръце.
-С това да спиш ли?
Толкова ли бях зле?
-Е, искаш ли да излезем?
Искам разбира се, но по дяволите трябва да се отдалеча от него.
-Не, не ми се излиза.
-Тогава аз ще остана при теб-влезна вътре.
-Винаги ли така влизаш не поканен?
-Понякога-отиде и седна в хола.
-Е, какво ще правим след като се натресе?
-Ще гледаме филм.
-Кой филм?
-Не знам само да не е някой романтичен.
-О,точно такъв ще е-грабнах дистанционното.
-Не, няма да бъде-опита се да го вземе и започнахме да се боричкахме.
-Добре,няма да е романтичен само спри да ме гъделичкаш-не можех да спра да се смея.
-Знаех си, че ще се вразумиш.
Седнахме на дивана и си пуснахме филма Ник отново ме прегърна.Какво правя по дяволите?Казах си, че трябва да се отдалеча от него, а в момента гледаме филм.Явно ще се окаже доста по трудно от колко си мислех.Точно в момента не исках да го мисля.

Филма свърши, а на вън слънцето почти залязваше майка ми щеше да се прибере всеки момент.
-Ник трябва да си тръгваш.
-Няма да е отново през прозореца нали?
-Ако искаш може и през вратата.
-Ще се видим утре.
-Да.
Исках да го прегърна отново, но не трябваше.

Понеделник е мисля, че няма смисъл да описвам в какво настроение съм.Вече бях в училище и тръгвах към стаята.Чух някакви викове по коридора.Нямаше как да объркам тези два гласа.Побързах за да видя какво става.Когато стигнах до мястото Ник и Итън вече се биеха.Боже,деня ми започва страхотни.Итън си заслужаваше боя, но трябваше да ги спра.
-Ник спри!-извиках.
Той пусна Итън и от носа му течеше кръв.
Приближих се към тях и зад Итън се появи кралицата на вещиците.
-Не се бъркай там където не ти е работата-каза с пискливия си глас тя.
-О, сега ще ти сваля екстейшъните!-тръгнах към нея.
-По полека-Ник ме хвана за якето.
-Ник защо не държиш кучето си вкъщи доста е злобно?-каза му Итън.
-А, ти защо не държиш твоето на кайшка всяка вечер е при различен мъж?-отговори му и погледна към Кристин.
Доста ми хареса отговора му.
Изглеждаше Итън нямаше какво да му отговори.
-Ник и Итън при директора веднага!-появи се от някъде класната.
О, не ами ако сега изключат Ник.

Гледната точка на Ник

-Намирате се в училище, а не на някоя улица, за да се биете!
-Съжаляваме, господине-започна да се жалва Итън като някакво бебе е.
-Итън не го очаквах това от теб.
-Знам няма да се повтори.
-Ами ти Ник тук си едва от няколко дни, а вече се биеш.
-Бях предизвикан.
-Теб ще те държа под око ако се повтори това още веднъж изхвърчаш.
-Добре.
-Свободни сте момчета.
Излезнахме от дирекцията и видях Мегън да обикаля нервно.Когато ме видя се затича към мен и ме прегърна.Обожавам когато го прави.
-Какво стана?-изглеждаше притеснена.
-Нищо интересно.
-Нали не те изключиха?
-Не, разбира се.
-Това е хубаво нека сега влизаме в час-започна да ме дърпа за ръката.
-Хайде.
-Трябваше да те оставя да пребиеш Итън нали?
-Да,трябваше.

Гледната точка на Мегън

Закъсняхме за химията с 15 минути, когато влезнахме в стаята усетих раздразнения поглед на Еди.През целия час не смеех да го погледна защото знаех какво щеше да ми каже, но естествено междучасието нямаше да ми се размине.

Часът свърши и Еди ме дръпна настрани.
-Какво си мислиш, че правиш?
Мисля, че говорихме за това.
-Той се биеше с Итън трябваше да ги спра.
-Само не ми казвай, че си искала да спасиш Итън-хвана се за главата.
-Не,дори ми се искаше Ник да го пребие-извъртях очи.
-След училище ще си поговорим отново с теб-размаха пръст.
-Знам.
Еди излезе от стаята, а аз се замислих за някакви глупости.Докато размишлявах Ник ме хвана за ръката и ме завлече на някъде.
-Какво правиш?-притисна ме до стената.
-Целуни ме!-бяхме на милиметри един от друг.
-К-ка-Какво?!-започнах да заеквам.